Темата дискутирахме с Михаил Митев, журналист от actualno.com
Радио ВИДИН: Ти си младо момче. Ако си се ориентирал към журналистиката през 2014 година, тогава вече бяхме на 100-ното място по свобода на словото според "Репортери без граница". Какво те привлече към тази професия, към това поприще, имайки предвид, че си знаел каква е ситуацията в страната, за трудностите, с които се сблъскват журналистите тук?
"Когато започнах да уча журналистика, не бяхме сред най-свободните по свобода на словото европейски държави. Това обаче не ме отказа. В крайна сметка журналистите имаме една мисия: да разказваме фактите, да разказваме историите. Журналистиката в България е с много нисък статут на доверие. Ние затова сме хората, борците, които трябва да се опитат по един или друг начин, че не сме мисирки, че не ме просто журналята, както ни наричат. Ние сме хора, които работим за обществото, ние сме връзката между политиците и суверена. Ние задаваме въпросите, които вълнуват обществото, а също така сме хората, които трябва да обясняваме как са ни излъгали за пореден път. Тази борба е вечна, цял живот се води. Сложно е, сложно е. Има смисъл. Когато един човек се откаже от тази своя мисия, от това свое желание, то няма смисъл да работи тази професия".
Радио ВИДИН: И преди сме говорили за цензурата и за свободата на словото. Тогава ми каза, че "щом водим този разговор, значи сме свободни, просто е личен избор от коя страна на барикадата да застанеш".
"Все още съм на това мнение. Ние сме много свободни хора и ще продължаваме да бъдем. Този разговор не може да се осъществи, ако няма свобода на словото. Ние сме лица, които са критични един към друг, които разбират слабите звена и ахилесовата пета на журналистиката. Знаем какво трябва да се направи, какво трябва да не се показва. Свободата на словото обаче не значи свободия. Аз се учудих, че сме на 91 място, защото на фона на целия този мангаризъм, на опорките и пропагандата, които се леят в медиите, даже ме учуди, че сме на това място.
Радио ВИДИН: Аз лично приемам това изстрелване напред като глътка въздух, но не трябва да си правим илюзии все още.
"Аз направих едно проучване. През 2009 година сме на 68 място, после 2014-та - 100, 2016-та сме на 113та позиция,а миналата година бяхме 112ти. Да, това е глътка въздух, защото сме далеч от червената линия вече. Като колеги журналисти знаем, че трябва да боравим с факти, да отстояваме позицията на лица с отговорност - такива, които канят хора, които не разпространяват фалшиви новини. В медиите все още се тиражират такива лица. Такова лице е Петър Волгин - пропагандни факти в национален ефир. Това не е свобода на словото. Аз съм на мнение, че това не е цензура, а ограничаване на това как и какво се говори. Когато един учител изучава деца, самите родители се оплакват и твърдят, че не искат той да учи децата им, когато им втълпява това, онова и трето. Представете си обаче как Волгин в национален ефир говори проруски фалшиви новини. Няма как да имаме толкова добра свобода на словото щом той е в национален ефир. А какво се случи? Наказаха го със забележка. В моя договор за работа пише, че трябва да публикувам само достоверна информация, съобразена с поне 2-3 източника, дори понякога се налага да се свържа с даден министър или партия, за да проверя. Най-слушаното Радио, което има достъп до най-малките кътчета на България - просто не отива да се говорят проруски пропаганди. Това не е окей. Трябва да се направи нещо, защото знаем какви са забележките в училище. Когато се спре тази пропаганда, по един или друг начин ще имаме много по-свободно либерално общество. Уважавам всяка позиция, не си мислете, че съм тесногръд. Аз самият съм критичен към партиите и идеологиите, но един журналист не би трябвало да бъде последовател на дадена идея, защото се превръща в пресаташе. Волгин е такова на лявото".
Радио ВИДИН: През 2020 година с група колеги стартирахте Слово 111. Намерението беше да се създаде обективен медиен проект, защото се нуждаем от революция на мисълта. Така представи проекта тогава. Осъществява ли се тази революция вече?
"За жалост, тази революция е в обратен план - деградация. Проектът Слово 111 беше подплатен с надеждата да покажем на обществото, че като журналисти искаме да се развиваме и не искаме да работим заклеймени, защото по-възрастни колеги са очернили тази работа. Трябва ни едно хубаво просветление в нашите телевизионни екрани, защото все повече виждам как някой разпространява дезинформация - прочел нещо, решил че е истинско... и така се разпространяват лъжите. Говорил съм с много мои приятели по темата за ваксините. Част от тях отказват да се ваксинират. Аз им обяснявам, че еди-кое си проучване е от водеща медия, с експерти и т.н, но те претендират, че са прочели в даден блог как някой е умрял и вече го приемат за факт. Обществени личности не трябва така да разпространяват информация. Тази еволюция на мисълта, която се надявах, че ще се случи, ни раздели още повече. Ние сме разделени на два лагера от протестите през 2020, а сега - на още други два, които са по-страшни".
Радио ВИДИН: Случвало ли се е да те цензурират, да ти ограничават правото на обективност и мнение?
"Никога не съм получавал цензура, дори когато съм казвал, че искам да отразява това и онова. Винаги са ми казвали просто да потърся и другата гледна точка, за да има баланс, за да не покаже пристрастие. Научих се на професионализъм. Трябва да се показват двете гледни точки. Другата гледна точка с Русия е пропагандата. Не можем да говорим за свобода на словото там, те са на 155 място в класацията. Трябва да се намират гледни точки по проблемите. Консенсусът е труден, разбира се, за едно общество".
Радио ВИДИН: Журналистиката в България ще продължи ли да привлича млади хора?
"Не. Тази професия ще изчезва според мен. Който иска да стане журналист, предимно иска да стане лице на медия, да го дават по телевизията, да прави лайвстайл журналистика ,защото е по-удобно, пък и не навлича проблеми. Аз съм парламентарен репортер. Все по-малко са критичните въпроси към политиците. Когато не се ражда критично общество, което да търси сметка на политиците чрез журналистите, то просто няма как да се получи. Говорим повече за прическата на Любо Киров, значи фокусът на журналистиката е изместен. Това е средище за лайвстайл".
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..