Резултатите от външното оценяване - червена лампа за образованието у нас

"За резултатите от Националното външно оценяване за 7-ми и за 10-ти клас, като цяло за всеки един изпит, ако трябва да бъда честна, винаги трябва да има оправдание. Винаги трябва и винаги има. Неминуемо онлайн обучението оказа влияние не само в образователната система, но децата станаха сякаш по-лениви по отношение на ученето."- казва Михайлова.

Тя коментира също, че интересът за четене на децата намалява. И това е един от големите образователни проблеми днес.

Лошите резултати от оценяването са проблем в образователната верига. Това е мнението на проф. Тодор Галунов, преподавател във Великотърновския университет. Според него в днешно време  съществува парадокс на знанието - в модерното общество да си знаещ не е една безспорна ценност:

"В момента, за разлика от предишните режими, т.е. от преди 30 години, българинът има широк достъп до образование, възможност да се учи, възможност за получаване на бакалавърска, магистърска, докторска степен. Доста по-разширен е демократизмът. Но от друга гледна точка, документът, дипломата, сякаш стана по-важен от самото знание. И на мен ми се струва, че точно в тези външни оценявания се появява дефектът на дефицита на знание. В момента ние обучаваме различни поколения, обучаваме децата на тези хора, които бяха млади в началото на българските промени и в целия този български преход, сякаш самото знание го изместиха от библиотеката към това, което се трупа в социалните мрежи. По тази причина ми се струва, че може би привидно децата четат повече като информация в широкото поле на интернет, но те трудно извличат тези знания, тези натрупвания, които да речем имаха предишните поколения. Според мен трябва да се върне култът към знанието, а не култът към документа, въпреки че за всяка работна позиция естествено искат някакъв документ." 

"Образно казано, когато една партия или коалиция получат контрол върху властта, повечето етажи на държавната администрация и свързаните с нея позиции назначават лица, които не е задължително да бъдат компетентни, това са лица, които са партийно верни. До голяма степен високите позиции на ниво "държава", на ниво "управление", минават през определена партийна реализация, а тази партийна реализация не винаги е в синхрон с компетентността." 

Според политологът и преподавател много млади хора не искат да влизат в политиката, не искат и да продължават образованието си в България. По думите му за периода, в който страната ни е в Европейския съюз, до голяма степен българите започват да ценят образованието в чужбина. 

Пример за това е Радина Кирилова от Видин, която описва себе си като гражданин на света. Именно затова избира да продължи образованието си в Холандия. Тя твърди, че решението ѝ не е породено спонтанно, а напротив. Обмисля бъдещето си още преди няколко години, като една от алтернативите ѝ за развитие е обучение в Американския университет в Благоевград. До скоро бъдещата студентка се колебае, но в крайна сметка решава да следва журналистика в Ротердам:

"Исках просто да усетя различна култура. Американският университет се намираше в България, не искам да звучи негативно, защото аз обичам България и знам, че ще се върна в България. Просто съм млада и винаги съм се чувствала като гражданин на света. Винаги съм била патриот, но никога не съм харесвала псевдо-патриотите... Истинската причина да избера Холандия не е толкова образованието, колкото е животът."

Виктория Симеонова учи и завършва обучението си във Видин. Тя твърди, че човек най-добре се развива у дома:

"Избрах да уча тук, защото смятам, че по-хубаво от родното място и родния дом няма. Дори и да учи човек в чужбина, от примерите, които поне имам пред себе си, винаги хората се връщат. Може образованието в чужбина да е малко по-качествено и реализацията да е по-голяма, отколкото тук, но ако човек иска, има начин и би могъл и тук да се справи." 

В живота си всеки трябва сам да реши дали има нужда от образование и ако да, какво да е то. Както и къде да учи. Добре е обаче решенията да се вземат на база на лични стремежи, интереси и житейска ситуация. Защото целта на образованието е не да ограничава, а да стимулира търсенето на знания. Не само в класната стая или университета, ами и в света наоколо.