Как се отразява кризата върху малкия и среден бизнес в Северозапада?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всички сме чували определението, че малкият и среден бизнес са гръбнакът на икономиката на една държава. В Европейския съюз този бизнес дава работа на около 60% от служителите в частния сектор, а в България значението на малките и средните предприятия е още по- голямо, като в тях работят около 76% от заетите и се създава близо 61% от общата добавена стойност. Цените на електроенергията, обаче продължават да се отразяват пагубно върху работата на малкия и среден бизнес у нас в последното тримесечие на годината. Предприемачите са принудени да вдигат цените на стоките и услугите, а в същото време потреблението им се свива. По предложение на Министерството на енергетиката, заради поскъпването на електроенергията, правителството прие програма за компенсиране на крайните небитови потребители на ток. Ако наистина политиците ни искат да са полезни на малките и средни предприемачи, те трябва просто да не им пречат. Най-доброто решение е да се възприеме управленска философия, така че държавната власт да не се меси никъде, където свободните граждани могат да бъдат по- ефективни сами. Някои предприемачи смятат, че програмите в подкрепа на бизнеса по време на пандемията като цяло не са били добре измислени. Днес те отново са изправени пред предизвикателствата на непрекъснато растящите цени на някои основни продукти, които формират техните производства, както и цените на енергоносителите. Как се справят малките и средни предприемачи в кризата? Според Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана, малкият и среден бизнес в Северозападна България е на ръба на оцеляването.

"Има дейности, които буквално ще бъдат нулирани, за съжаление, защото ние като отворена икономика сме силно зависими от по- големите ни клиенти и от европейските клиенти. В тази връзка, зависимостта си е зависимост. Когато си вързан с тях, получаваш и добрите, и лошите неща, като позитиви и негативи, когато има някаква форма на промяна. Българският бизнес винаги е оцелявал и по- добре е да бъдем оптимисти, каквото и да означава това, каквото и да ни струва това ... Политическата обстановка изобщо не влияе и това е добре. Политиците, за наша радост, отдавна са спрели да се интересуват от бизнеса с много малки изключения, когато това не касае тях и техните семейства. Дребният бизнес, обаче не им е по сърце, така че за него да говорим или добро, или нищо"- поясни Иван Сергисов.

Разговаряхме и с представител на малкия бизнес в Северозападна България. Анжела Митева е собственик на малка пекарна за топли закуски във Видин. Според нея трябва да продължат компенсациите, за да може да работи бизнесът:

"Справяме се в известна степен, компенсациите са някаква помощ от държавата и на този етап нещата се получават донякъде, ако не спадне консумацията с оглед на инфлацията за хората ... Ние нямаме отношение към газта, защото сме на ток и нас ни касае компенсацията да продължи- тази, която дава таван 250 лева. С него ще може да се работи зимния сезон и въобще. Газта касае големи производства и предполагам, че по- ниската цена ще се отрази при всички случаи- поне няма да освобождават работници, да се прекъсват цикли и други."

Има ли добри новини за малките и средни предприемачи в края на годината? Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Каквито и да са добрите новини, те са добре дошли- било за газа, било за намаляване на цените на другите енергоносители, особено горивата. За малкия бизнес горивата са особено важни. Единици са микро, малките и средни предприятия, които чак толкова се вълнуват от цената на газа. По- скоро може би се вълнуват в техните семейства, като потребители."

Какво трябва спешно да направи следващото правителство, за да бъде подпомогнат малкият и среден бизнес и той да работи нормално- това коментира още Елеонора Негулова:

"Ако имаме парламент, има много неща, които трябва да се направят. Според мен трябва да се тръгне в подхода примерно за една година сто намалени ограничения в административната тежест за малкия бизнес, които веднага биха имали някаква стойност за разходите на малкия бизнес. От години се говори за намаляване на административната тежест, но реални стъпки не се правят. Отделно всички тези мерки, за които се говори през последните месеци, звучат вече като мантри за различните подкрепи, по отношение на енергоносителите и намаляването на ДДС за някои сектори. По- скоро трябва да има една целенасочена и фокусирана политика по десетте основни принципа на акта за малките и средни предприятия на ЕС, защото там всъщност са дадени реални механизми и отделно всяка година Европейската комисия прави такъв доклад, който показва по кой от принципите какъв напредък имаме и какви мерки трябва да предприемем."

Ще може ли да разчита на подкрепа от синдикатите бизнесът у нас- това попитахме Любен Любенов, областен координатор на регионалния съвет на КНСБ Видин.

"Това е идеята и затова са тези искания, защото като се увеличат парите от бюджета и стигнат до работещите, в тази спирала да се намали съкращаването на работниците по места, като ще поискаме и някакъв компромисен вариант, при който да получат средства и работодателите и да се продължи да се работи и занапред"- уточни Любен Любенов.