Гарантирани ли са плащанията след 10 юни?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Aко след 10 юни няма приет бюджет за годината или ново удължаване на миналогодишния бюджет, държавата ще може да харчи само толкова, колкото събира. Това обявиха преди дни от Министерството на финансите. Според мнения на икономисти, ситуацията не е "розова", а продължаването на политиките още от пандемията с различни мерки, са вредни за бюджета и резултатите го показват. Към второто тримесечие външният ни дълг е 45 милиарда. Трябва да се предприемат спешни мерки, с които да се ограничат разходите. Според специалистите, плащанията и пенсиите са гарантирани без нов бюджет, но това ще има последствия. Според тях има достатъчно варианти, по които данъците да се балансират, защото увеличените разходи не водят до увеличени приходи. Изравняването на ставките е задължително, защото няма как в нормална обстановка да се дава приоритет на един сектор спрямо друг. Други експерти пък настояват, че се внасят излишни страхове и напрежение. Те припомнят, че вече сме били в подобна ситуация, в началото на годината, когато изтичаше бюджетът за 2022 г. и трябваше да влезем в 2023 г. със стария бюджет. Сега е въпрос на формално решение с колко точно да бъде продължен настоящият бюджет. В крайна сметка- гарантирани ли са плащанията след 10 юни? В "Актуално" в "Посоките на делника" разговаряхме с Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа".

"Притеснени трябва да бъдат всички български граждани, тъй като до 10 юни важи удължителният бюджет за тази година, който продължава бюджета от 2022 година. Това означава, че ние трябва да се справим само с приходите, които имаме, без да има възможност за допълнителни средства в отделните системи и това е изключително притеснително, тъй като натрупаната инфлация от миналата година значително надскача 15%, колкото е годишната за 2022-ра. Това означава, че на нас ни трябват минимум 15% повече средства, за да можем да покрием същите нужди както миналата година, дори и не да надграждаме."

Какви са двата възможни сценария в краткосрочен план за състоянието на бюджета на държавата? Това попитахме още Ваня Григорова:

"Песимистичният сценарий е, ако не се промени данъчната система, ние продължим да бъдем с 6.4% дефицит или още по-лошото е това, което заявиха представителите на двете водещи формации, да внесат бюджет с 3% дефицит, което означава не само увеличение на финансовите средства, но и редуциране, тъй като в противен случай няма как да се постигнат 3% дефицит. Това са двата песимистични, но напълно реални сцeнарии. Оптимистичният сценарий е да се промени данъчната система, така че тя да стане европейска, да се наложи данък върху свръхпечалбите, тъй като напомнят, че през последните 2 години печалбите на компаниите са се увеличили с 20 милиарда лева"- уточни Ваня Григорова.

"След като все още няма бюджет, е много ясно, че рискът е твърде висок вече. Дано да не се наложи да затягаме отново коланите, много ми се ще да вярвам, че това няма да се случи... Аз съм пенсионер и малко се страхувам, зная ли какво ще бъде... Аз не се притеснявам... Не съм запозната и не мога нищо да Ви кажа... Аз не се притеснявам, взимам си две пенсии и се оправям... Нека си остане същият бюджет, да удължат срока и така"- коментираха видинчани.

Липсата на редовен бюджет в средата на годината се отрази и върху работата на общините. В Северозападна България ситуацията не е различна. Разговаряхме с Иво Цветков, кмет на община Бяла Слатина.

"Рискове крие единствено делeгирана от държавата дейност, която е свързана с финансирането на училищата и детските градини, на домовете за възрастни хора, което не е малко, тъй като бяха увеличени стандартите в края на миналата година, а се отпускат пари за цялата минала година, тоест работим по 1/12 от бюджета и се оказва, че няма да стигнат парите, сега до юни и след това може би ще бъде в дефицит бюджетът. Ние до сега добре се справяме със собствените приходи, имаме голям преходен остатък от миналата година и сме започнали да изпълняваме някои дейности и съответно са предвидени средства и ги имаме за разплащане"- обясни Иво Цветков.

Съществува ли пряка връзка между липсата на редовен държавен бюджет и работата на бизнеса в Северозападна България? Потърсихме за коментар Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана:

"Единственият проблем са така наречените капиталови разходи и те касаят основно инфраструктурни обекти и дейности, свързани с общините. Бизнесът ще се справи, както и до сега - трудно, защото при една неяснота на бюджета, при неяснота за възможностите по оперативните програми и по отделните пера на републиканския бюджет и всичко това стъписва дейностите от инвестиционен характер. Няма как бизнесът да не е притеснен. Притеснен е едно, но чак притиснат - не"- уточни Иван Сергисов.