Защо днес трябва да сме единни?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На днешния 6 септември се навършват 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е актът, с който на днешния ден през 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I. Какви са поуките от историята, свързани с Деня на Съединението и защо днес повече от всякога трябва да сме единни? На празничния 6 септември за ролята на Съединението в българската история в студиото ни гостува историкът от Регионалния исторически музей във Видин Калин Виденов:

"Искам да припомня, че именно след Освободителната война 1877-1878 година и подписаният Сан Стефански мирен договор на 3 март 1878 година, се създава една илюзорна представа за територията на България, такава каквато за съжаление няма как да бъде. Тази илюзорна представа вкарва в пределите си всички етнически българи, включително тези от цяла Добруджа, Северна Добруджа, Тракия, Беломорска, Одринска Македония. От тук на сетне всички въстания и войни, които водят българите, са именно за сбъдване на този национален идеал - Сан Стефанска България. Тук ще спомена Кресненско - Разложкото въстание, което се случва от есента на 1878 година до пролетта на 1879 година, като целта му е отново съединение. Тогава въстават българите от Македония, като целта е да се обърне вниманието на великите сили, защото те са останали под властта на Османската империя, а не желаят това да продължава и искат да бъдат част от българската държава, защото те етнически се възприемат като българи. Имало е и още много опити и през XX-ти век, тоест до втората световна война всички въстания и войни се водят поради тази причина - национално обединение ... С акта на Съединението България почти удвоява своята площ, а знаем, че по това време всеки има идеята и намерението да се разшири и да спечели колкото се може повече територии от видимо разпадащата се Османска империя. Въпреки почти удвоена България, трябва да споменем, че турците са многократно по-силни и едно евентуално влизане в българска територия би могло да стане много сложно за нас. Именно това благоразположение на великите сили, обаче възпира турците да не сторят това. От останалите съседи Черна гора остава безразлична към Акта на Съединението, Румъния възприема позиция на благонамерен неутралитет, Гърция и Сърбия реагират най-бурно ... Със Сърбия нещата са по-сложни, тъй като никой не успява да ги усмири. Още през септември на посланическата конференция в Копенхаген има сигнали, че в Сърбия се води мобилизация на войската и дори търсят погранични конфликти - повод до влязат в българска територия. Конкретно за Видин можем да споменем, че на 20 септември руският външен министър заявява, че Видин може да бъде превзет от сръбски войски. На 9 септември видинският окръжен управител Марков съобщава във външно министерство, че сърбите съсредоточават на границата четири батальона войски, така че непосредствено след Съединението сигналите са такива, че сърбите се готвят за водене на военни действия, което поставя и началото на сръбско българската война, наречена по-късно и "братоубийствена война" При Видин нещата са доста драматични - около 40 000 сръбска армия се изправя срещу 5500 защитници на Видин ...  С подписване на Акта на Съединението, страната ни печели площ и население. Силно се надявам младите хора да осъзнават какъв е днешния ден, днешния празник и също така да разберат, че съединението прави силата." - каза Калин Виденов, историк от Регионалния исторически музей във Видин.

"Нямам мнение по въпроса, то и със и без, пак си е било разделено. Проблемите, които ни разделят са безпаричие, злоба и завист. Това ни е ген ... Не знам, не мога да кажа какво ни разделя, но винаги се делим на леви и десни, но сега не може да се каже кои са леви и кои са десни, но по принцип трябва да се единни ... Всичко ни разделя, защото те искат от нас да сме разделени. Искат хората да не се харесват, да не се обичат и винаги създават някакви теми, които да разделят хората. Някой целенасочено ни въвлича в това разделение. Тава нещо се планува, прави се. Хората не са такива по принцип, задава ни се нещо и ние се разделяме, а това нещо се дирижира абсолютно съзнателно. Изисква се от нас да бъдем разделени, да бъдем подтиснати, бедни, изискват го от нас."- коментираха видинчани.