Промените в климата са сериозна заплаха и влияят на много аспекти от живота ни

България участва в международната конференция на ООН за промените в климата COP 28, която тази година се провежда в Дубай. Като член на Европейския съюз, позицията на страната ни е такава, каквато е общата позиция на 27-те членки на Евросъюза. 

Всички знаем, че изменението на климата е много сериозна заплаха и последиците от нея оказват влияние и въздействие върху множество аспекти на живота ни. Затова се нуждаем от неотложни действия в областта на климата сега. Ако не бъдат предприети съответните адекватни мерки, последствията от изменението на климата ще се засилват. Явленията, които всички ние наблюдаваме, вследствие на изменение на климата са високи температури, увеличена е средната температура на Земята и в резултат по-често се наблюдават екстремни температури като горещите вълни. Наводненията, сушата и горските пожари също са следствие на промените в климата. Светът си дава ясна сметка, че са необходими промени, че всички трябва да се адаптираме към промените и заедно да търсим решения. 

Международните аспекти по изменение на климата са Рамковата конвенция на ООН, Протоколът от Киото и Парижкото споразумение. Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата определя рамката за преговорите и процесът на конкретни бъдещи действия. Крайната цел е да се стабилизира концентрацията на парникови газове. Протоколът от Киото привежда в действие Рамковата конвенция като ангажира страните да ограничат и намалят емисиите на парникови газове. Парижкото споразумение определя глобалната рамка за избягване на опасно изменение на климата чрез ограничаване на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий. Единствената фиксирана цел свързана с намаляване на емисии парникови газове е разписана в Парижкото споразумение, а именно задържане на покачването на средната температура в световен мащаб под 2 градуса над нивата  от прединдустриалния период и полагане на по- нататъшни усилия за ограничаване на показването на температурата до градус и половина над нивата от прединдустриалния период като се гарантира, че това ще доведе до значително намаляване на рисковете и въздействията от изменението на климата. Срокът за постигане на тази цел е втората половина на века, обясни Ренета Колева- заместник-министър на МОСВ.

"Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Недвусмислен е и фактът, че човешката дейност също оказва своето влияние за затопляне на климатичната система. Ако емисиите на парникови газове продължават да нарастват със същото темпо и за в бъдеще до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с по 4-5 градуса по Целзий", каза още заместник-министърът.

Европейската зелена сделка разписва начина за забавяне на климатичните промени, адаптиране към промените в климата, устойчиво използване и защита на водните и морски ресурси, прехода към кръговата икономика, ограничаване на отпадъците до минимум и максимално рециклиране, ограничаване на замърсяванията, защита и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите.

Зелената сделка има цели, които обхващат различни сектори като строителство, биоразнообразие, енергетика, транспорт и храна. Затова и всички основни сектори трябва да предприемат конкретни мерки, за да намалят своите парникови газове, които изпускат в атмосферата и така да допринесат за справяне с промените в климата. Към днешна дата в МОСВ се разработва проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за ограничаване изменението на климата. ЕС работи по две основни направления, за да се справи с климатичните промени. Това са политики за смекчаване и политики по адаптация. Когато говорим за адаптация, това означава, че промените вече са настъпили, ефектите се отразяват пряко на живота ни и това означава, че трябва да се приспособим към настоящите промени в климата. 

В голяма част от областите, в които МОСВ работи- въздух, води отпадъци, почви, климат- законодателството е т.нар. "споделена компетентност", т.е. политиката, която се договаря и това, което се прилага на национално ниво е това, което е договорено между ЕС и неговите държави- членки. Нова програма "Околна среда" 2021-2027 година има принос към климатичните цели в ЕС, това заяви Галина Симеонова- директор на дирекция "Оперативна програма околна среда" /ОПОС/. Дирекцията стои зад изграждането на системата "BG-Alert". 

Целта по отношение управлението на отпадъците е създаването на инфраструктура, която да надгради вече съществуващата и система за разделно събиране на всичко, което е останало разделно несъбрано. Предстои и изграждането на центрове за повторна употреба.

"Отпадъците са наистина голям поток, голям проблем, те имат и най- пряко влияние според нас по отношение на климата. Разграждането на една бутилка от полиетилен от минерална вода е 160 години, стъклото почти не се разгражда, металът не се разгражда, полиетиленовите торбички, които всички разнасяме са със среден разпад между 40 и 60 години. Така че, ако това не е влияние върху климата, нашата ежедневна дейност и генерирането на отпадъци, не виждам какво друго има влияние към климата", каза още Галина Симеонова.

Като финансираща институция ОПОС търси възможността за превенция:

"Ще се опитаме да направим нещо, което стартирахме през период 2014-2020 и да го продължим в период 2021-2027. В период 2014-2020 започнахме и към настоящия момент приключва реновирането на съществуващата от преди 42 години система за ранно предупреждение. Това са алармите и сирените, които са на сградата на всяка община, на всяка областна администрация, на всяко РПУ, които вият на 2 юни. Хубаво е, че ги чуваме да вият само на 2 юни, дано да не дава господ да вият в други дни и часове, защото към настоящия момент в 11 области на страната, които включват около 115 общини, тази система, съществуваща от 42 години беше изцяло променена. Вече системите не са аналогови, а са дигитални. Най- новите сирени сложихме, така че когато се наложи тези системи отново да вият за някакво бедствие, причинено от климатична промяна, някакво природно бедствие, химическа авария, не дай си боже война, земетресение или каквото и да е друго сега имаме пълна гаранция, че в тези 11 области на страната, 115 общини, всеки един жител ще чуе новата система за ранно предупреждение. А в новия програмен период в останалите 16 области на страната, където липсва такава система, ще бъде изградена от нула."

До края на 2026 година трябва да приключи изграждането на новата система. Дирекция ОПОС ще работи и за доизграждане на системата за управление на водите в реално време. Датчици ще бъдат поставени освен на река Искър, които да следят нивото, и на 12 поречия на други големи реки в България. В реално време ще показват рязко покачване или намаляване на нивото на реките.

Климатът е един жив организъм и той изцяло зависи от екосистемата, която развиваме. Колкото повече индустриализацията напредва, толкова по- важни стават горите. Всеки горски пожар оставя такъв голям отпечатък върху региона, в който се случва, че там изменението на климата се ускорява поне с 20% вследствие на нанесените щети върху околната среда, допълни Галина Симеонова.

НИМХ прави изследвания и представи резултатите от реалното изменение в условията на променящия се в България климат, на екстремните метеорологични явления. Как се изменят, според изследванията на НИМХ различните метеорологични екстремни явления в България последните години и каква е тенденцията, която води до последствията след това, представи доц. доктор Лилия Бочева- директор на департамент "Метеорология" в Националния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) в България.

"Изменението на температурите спрямо нормата от 1930 година насам през последните 30 години имаме пик, нарастване на температурите. След като отклоненията са над нормата това означава, че климатът безусловно се затопля. Що се отнася до валежите въобще не можем да говорим за някакви ясно изразени тенденции. Като общо годишни суми на валежите те се запазват, но преразпределението им в рамките на годината е нещо различно. Наблюдава се добре изразено затопляне във всички сезони, по - съществено е в Северна България, по- бързо става там, повсеместно нарастване на температури през лятото, чувствително нарастване на температурите по поречието на река Дунав и в Североизточна България", каза Лилия Бочева.

Резултатите от изследванията показват още, че изменението на броя ледени дни намалява. Регистрираните горещи вълни през последните 60 години също са повече като брой и честота. 

Няма как да се борим с промените в климата, ние можем да говорим за адаптиране, за смекчаване и най- важна е адаптацията. Това заяви Тодор Тодоров- експерт "Климат и енергия" на екологичното сдружение "За Земята", член на Националния експертен съвет към МОСВ по изменение на климата, на комисията за енергиен преход, на Европейската комисия е експерт по справедливия териториален преход. 

"Ние трябва живеем в чиста околна среда и чист въздух, защото хората умират от мръсен въздух и фини прахови частици. А след това да мислим колко емисии ще продадем, колко ще купим и т.н. Т.е. това, което е добро за хората, то е добро и за адаптация към климатичните промени, но не обърнато. Защото, когато говорим на хората, че вие трябва да смените топлинните уреди, примерно в Смолян или в Перник, или където използват повече печки на дърва и въглища, и като им кажем вие трябва да ги смените, защото замърсявате климата, нали защото правите повече емисии и съответно това допринася за засилване на климатичните промени, ако е обърнато, ако се каже, че това е добре за качеството на живот на хората, освен че е добро и за намаляване на емисиите, то по- лесно стига до тях", смята експертът.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.