Румен Гълъбинов, икономист: Очаквам към средата на годината да сме изпълнили всички критерии за еврозоната

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 26 март 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България. Страната ни може да стане част от еврозоната още през 2025 г. Това каза председателят на Еврогрупата Паскал Донахю, който посети София.

Единствено по-високата инфлация у нас спира към момента членството на България във валутния съюз, но се очаква до средата на годината да изпълним и този критерий. Това коментира в "Посоките на делника" икономистът Румен Гълъбинов:

"От четирите основни Маастрихтски критерия България към момента покрива безусловно три. Последният - за инфлацията, е напът да го покрие към средата на тази година. В края на първото тримесечие инфлацията очаквам да спадне под 3%, тъй като за февруари на годишна база инфлацията е 3,3% в България, а в еврозоната е 2,6%. Ако следващият месец нашата инфлация е 2,8-2,9%, а в еврозоната средната е 2,4-2,5%, тогава разликата става много малка и със закъснение от още три месеца - към края на месец юни, когато отчетем второто тримесечие и полугодието, е твърдо вероятно България да изравни средната си инфлация със средната инфлация в еврозоната на годишна база. Това вече е предпоставка България да може да очаква известен толеранс по отношение на този показател за даване на зелена светлина и влизане в еврозоната от 2025 година."

Някои външни и вътрешни фактори също могат да повлияят за спад на инфлацията в България, допълни икономистът:

"Външен фактор, който би могъл да ни помогне още по-ускорено да свалим инфлацията, е евентуално засилване на еврото спрямо долара на международния пазар. Т.е. слаб курс на долара в следващите три до шест месеца би повлиял за ускорено намаление на инфлацията в България. Това е външен фактор, който не бихме могли изцяло да прогнозираме и да разчитаме на него, но при определено развитие на обстоятелствата би могъл да е в наша полза. От вътрешните фактори бих посочил прекратяването на дерогацията по вноса на руски петрол за бургаската рафинерия. Можем да очакваме в месеците след март крайните цени на горивата да не се изменят съществено и да нямаме някакво драстично увеличение, което също да повлияе благоприятно за по-ниска инфлация, тъй като безусловно цените на горивата имат голяма тежест при определянето впоследствие и на други цени на стоки и продукти."

Против въвеждането на еврото сега се обявиха от партия "Възраждане", която организира подписка за провеждане на референдум по темата. "Въпреки че Конституционният съд отхвърли искането за референдум, продължаваме борбата за запазването на българския лев." Това заяви наскоро депутатът от Враца Ивайло Папов и добави: "Страната ни е готова, а ще влезем в еврозоната съвсем скоро по политически причини. Това не е в интерес на българския народ."

Според Румен Гълъбинов ползите за страната ни от въвеждането на еврото са много повече от потенциалните негативи. 

"България вече 15 години - от 2009 година насам, е изявила желание да влезе в еврозоната. Това е един процес, който безспорно отнема време. Освен това България е в чакалнята на еврозоната, в механизма ЕRM II от 2020 година. В рамките на този механизъм се предвижда до между 3 и 5 години страната да успее да стане пълноправен член, така че сме напълно в графика, ако влезем от следващата година в еврозоната, което ще повлияе благотворно на българската икономика, на редица нейни отрасли. Можем да ползваме за сравнение Хърватия. За миналата година Хърватия за първата си година членство в еврозоната отбеляза рекорден туристически сезон, с рекордни посещения и приходи. Това е едно непосредствено влияние върху един немалък отрасъл от икономиката, а туризмът също заема голям дял от икономиката на България. Други отрасли, които със сигурност ще отбележат ръст, са транспортът, особено товарният. Сегашните опашки по границите, при благоприятно развитие с еврозоната и Шенген, няма да са вече такива, ще се минава лесно и бързо. Това ще ускори оборота на товари и транспортът със сигурност ще бележи ръстове в своето развитие. Търговията също като цяло, защото вече ценообразуването на българските стоки ще бъде много по-лесно съпоставимо с това, което е в другите държави, тъй като ще се използва една валута - евро. Въпреки че към момента левът е фиксиран към еврото като курс и нямаме валутен риск, но все пак винаги има малка разлика при превалутирането, която пак влияе върху крайните цени. След приемането на еврото ще е много по-конкурентен ще бъде българският пазар на вътрешна и външна търговия. Има и много други места, където ще има добро развитие във финансовата ни сфера - банковият и небанковият сектор, където вече основното координиращо звено ще бъде Европейската централна банка. С политиката на ЕЦБ ще бъде управлявана и финансовата сфера в България, което ще донесе повече стабилност и повече доверие в българските финансови институции. Ще се подобри като цяло и отношението към България и атрактивността на България за привличане на инвестиции както от страните на ЕС, така и от трети страни. За тях България вече ще изглежда значително по-привлекателна, тъй като ще бъдем наравно с всички останали 20 държави членки на еврозоната по права и отговорности в рамките на този монетарен съюз. Бихме могли да очакваме по-голям интерес, повече инвестиции и инвеститори, които да вкарат пари в българската икономика."

Министерство на финансите и БНБ откриха информационен сайт, посветен на въвеждането на еврото в България. Целта на електронната страница еврото.бг е да дава сигурна и актуална информация за всички важни новини, решения и събития, свързани с въвеждането на единната европейска валута в България. Освен текстово съдържание, са включени и видеоклипове, галерии с изображения, документи, календар, представящ пътя на България към еврото и други. 

Повече - в прикачения звуков файл.