Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от развитието на пазара на труда. Преди повече от 15 години най-често разпространената практика беше работа без трудов договор, последните години има промяна на тенденциите и по-често се случва работа с договор при фиктивни условия. Т.е. сключва се трудов договор между работодателя и работника, но записаните в него условия не са договорените между страните. Например, по-ниско възнаграждение, различна длъжност, намалено работно време или подобни практики.

"Форма на недекларирана заетост е и работа при удължено трудово време, полагане на извънреден труд, без той да се заплаща или да се регистрира и да се заплаща по установения от закона ред, това също е форма на недекларирана заетост. Също така, имайки предвид различните нови форми на заетост, а именно работа от разстояние, гъвкаво работно време и т.н., се проявяват все различни, нови проявления на недекларирана заетост, които сме в момент на тяхното изследване и смятаме да предложим и мерки за тяхното ограничаване. Правили сме секторни проучвания в рамките на нашите изследвания и те показват, че недекларираната заетост е по-често разпространена в сектори, които произвеждат продукти с по-ниска добавена стойност, сектори, в които се полага по-ниско квалифициран труд и съответно сектори, в които средното възнаграждение е по-ниско. А именно такива сектори са "Селско стопанство", "Туризъм- ресторантьорство и хотелиерство" и "Строителство", заяви Добрин Иванов - изпълнителен директор на АИКБ.

През годините АИКБ създава композитния индекс за измерване на размера на недекларираната заетост, тъй като тя не е най-голямото проявление на сивата икономика в България от гледна точка на щетите за бюджета и за обществото, но тя е най-масовото проявление, защото включва най-много хора. Когато тази практика е масовизирана, особено в някои сектори, това създава глобално много щети за бюджета и за обществото, допълни Добрин Иванов:

"Имайки предвид, че размерът на трудовите възнаграждения, които се плащат в България на годишна база са над 30 милиарда и имайки предвид, че нашият индекс отчита около 20 процента размер на недекларирана заетост в България, тогава можем лесно да изчислим, че около 6 милиарда са недекларираните възнаграждения, които годишно, на годишна база, върху които не са платени данъци и осигурителни вноски. Също така имайки предвид, че данъците и осигурителните вноски представляват около 50 процента от основното възнаграждение или от осигурителния доход, това означава, че ежегодно бюджетът губи в рамките на около 3 милиарда лева следствие на недекларирани  правоотношения между работниците и работодателите. Това е само по отношение на щетите от недекларирана заетост. Съответно имайки предвид, че цялата икономика на България или брутния вътрешен продукт на България е в порядъка на около 200 милиарда лева лесно можем да изчислим, че сивата икономика ощетява държавния бюджет с между 15 и 20 милиарда лева годишно."

Основен приоритет за АИКБ е намаляване на сивата икономика и недекларираната заетост. През 2009 година започва изпълнението на мащабен проект, който имаше за цел да идентифицира практиките на сивата икономика в България, да се опита да ги оразмери, т.е. да прецени какъв е размерът на сивата икономика в България. Композитният индекс "Икономика на светло" се изчислява повече от 12 години в България. Той определя на база проучвания за нагласите сред работодателите и работниците определя размера на сивата икономика и нейната динамика в страната. Този индекс показва, че за тези 12 години българската икономика е изсветляла с около 15 процента.

"Но всъщност имаме и още много работа да свършим, тъй като все още сме едни от първенците в Европа по размер на дял на сивата икономика в страната", заяви изпълнителен директор на АИКБ.

Още от интервюто с Добрин Иванов може да чуете в звуковия файл.