Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават сериозно спрямо държави като Румъния и Хърватия. Такива изводи направиха икономисти на втората годишна конференция, организирана от Съвета за икономически анализи към Министерски съвет. Съветът обединява международно признати икономисти и изготвя независими анализи по ключови проблеми. Темпото на нарастване на заплатите надхвърля сериозно това на производителността. В същото време на пазара на труда има много сериозни дефицити и фирмите са принудени да се надпреварват със заплати. Това създава много сериозни рискове за конкурентоспособността на икономиката, коментира Джеф Готлиб, старши регионален директор на МВФ. Въпреки растящите разходи за труд, номиналните заплати остават сравнително ниски спрямо ЕС и сближаването на доходите е бавно, защото няма какво да дърпа икономиката напред. Според Готлиб на този фон е ключово България да използва потенциала на икономически неактивните млади хора, чийто дял е висок. Прекалено голяма е и ножицата в образователните резултати на учениците спрямо средноевропейските и тези на новите страни-членки, необходима е смела реформа, включително във финансирането на образованието. Вървим ли в грешна посока и нуждае ли се от рестарт икономиката ни? 

От ключово значение за растежа на икономиката ни ще бъде увеличаването на инвестициите. Оказва се, че България изостава сериозно по ниво на общите инвестиции спрямо съпоставими страни в ЕС като Румъния и Хърватия. Това коментира доц. Калоян Ганев, член на Съвета за икономически анализи към МС. Нивото на инвестиции е особено ниско в нежилищните сгради и съоръжения, тоест в групата, в която попадат инфраструктурните съоръжения, заводите, офис сградите. При тези инвестиции се наблюдава силна отрицателна тенденция в периода след 2015 г. и към 2023 г. те са на най-ниските си нива за последните 2 десетилетия. Следва да бъде повишено както нивото на публичните, така и нивото на частните инвестиции. Според последния икономически меморандум за България на Световната банка, при запазване на настоящия темп на растеж, без амбициозни реформи, Брутният вътрешен продукт на глава от населението няма да достигне средноевропейските нива в следващите 15 години. За да се стигне до наваксване на доходите, е необходим растеж на икономиката от порядъка на 4% от БВП, коментират икономисти. Това няма как да стане без рязко подобряване на общата факторна производителност,  човешкия капитал и инвестициите. Потърсихме за коментар Адриян Николов, икономист от Института по пазарна икономика:

"Това даже ми звучи като малко оптимистична прогноза, предвид че средноевропейският доход не е някаква статична цел, той не е заложен преди 10 или 15 години и ние просто трябва да го догоним. Напротив - догонването на средноевропейския доход изисква българската икономика и производителността на труда да растат доста по-бързо от тези, които са в западноевропейските държави, тъй като върху средноевропейската стойност много по-голямо влияние имат икономиките на Германия, Франция, Италия и Испания."

Как липсата на големи промишлени предприятия в Северозападна България се отразява върху развитието на икономиката, попитахме още икономиста от Института по пазарна икономика Адриян Николов.

"Привличането на големи предприятия определено е един фактор, който може сериозно да промени икономическата траектория на по-слабо икономически развитите части на страната и Северозапада в това число. Това всъщност го виждаме в съседни с подобна икономическа траектория области, да речем като Габрово, Велико Търново, където наличието на няколко много големи работодатели успява да създаде много сериозна заетост, среда и да обучава тези работници. Северозападът е този негативен кръг, в който липсва добре подготвена работна сила, липсва инфраструктура, липсват усилия от страна на местната власт за привличане на големи инвеститори и това изтласква останалите работници към други части на страната."

Според видинчани цялата система е сбъркана още преди години и днес сме свидетели на последиците от това. 

"Грешката е в управлението най-вероятно. Тя, рибата, се вмирисва откъм главата. Трябва да се въведат данъчни облекчения, законови облекчения, по-лесно да стават нещата с фирмите... Икономиката е като едно семейство, ако нямаш постъпления някакви, ти не можеш да харчиш повече. Така е и държавата, а който си мисли, че парите се дават ей така - греши. Кръгът е затворен, ако няма промишленост, няма да има и специалисти."

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни, според работодателите? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Ние всъщност не знаем накъде вървим и това е проблемът, защото виждате каква е ситуацията в страната. Всичко започва с липсата на стратегическо, дългосрочно планиране. От там визията непрекъснато се актуализира или се променя в зависимост от това кой дойде на власт и всичко започва отначало. Всеки, който поеме управлението на страната решава, че може да реши всички въпроси, само че мандатите са в рамките на много кратък период. Това ни поставя в ситуация да гледаме една година напред и да прилагаме европейското законодателство. Общо взето ние и това не успяваме да правим, защото парламентите имат много кратък живот и адаптацията на европейското законодателство не винаги е адекватна и дори закъснява."

Политическата криза у нас се задълбочава, а това неминуемо се отразява и върху развитието на икономиката ни, каза още Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Ще продължат тези гърчове на икономиката, ще има такива катаклизми и даже аз очаквам, че през зимата ще има още по-неприятни моменти за редица отрасли, особено тези традиционните. Сред тях са селското стопанство, дори и в туризма вижте туристическият продукт е с незадоволително качество. Много са наистина въпросите, но проблемът е, че няма кой да ги решава дългосрочно."