Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Днес в селото са останали да живеят 28 човека.  Забранено е да се строи и да се създават нови постройки поради опасност от свлачища. И днес в къщите продължават да се появяват пукнатини, като някои се получават от преминаващите тежкотоварни коли, други - от съществуващите свлачищни процеси. 

"Това ми е втори мандат... Харесва ми спокойствието, имаме зеленина, плаж. Има и старчески дом в село Орсоя... В миналото селото е било голямо за времето си, свлачището се случва през декември 1978 година, къщата на баща ми също пропадна. Свлачището е по-нависоко. Правят сондажи и следят свлачищната зона. Къщите се напукват, повечето са стари къщи. В миналото тук е имало рибарник. Но повечето хора работят в Лом, Видин, Монтана, София. Земята ни е плодородна, всичко се ражда. Кметството ни е в този бивш магазин на Наркооп, кметството е един вид за всичко. Аз им пазарувам. Хората са над 60 години и имат нужда от помощ. Имаме един автобус във вторник и един в четвъртък. Иначе викат си такси или с личен автобус, някои си взимат пенсиите от банкомат. Лекар нямаме, викаме Спешна помощ, иначе аз ги карам до болницата."

"Опитваме се да поддържаме чистотата, имаме един човек на 4 часа и една жена на 10 дена. Няма други хора, аз правя каквото мога. Има още един-двама, които ми помагат. Нямаме църква и читалище, пропаднало е читалището. Някои хора смятат, че това е поради канала, който е напоявал, други - заради Вранча. Тук местата са отчуждени и не се строи. 

Нямаме земеделци. Хората си гледат кокошки. Пътят ни е натоварен, за тировете няма ограничения, къщите ни са напукани... Полиция идва, но не може всекидневно... Пазарувам им от хапчета до хляб. Хлябът е най-важното. Зимата се отопляват с дърва, купуват си от частници."

Желанието на кметския наместник Александров е да има поне една чешма в селото, защото кладенците пресъхват и няма вода:

Село Орсоя има и празник. На края на месец септември е съборът там. Кметският наместник ще събере хората в кметството да отбележат празника. 

"Да, от тук съм си. Работя в Общината, почиствам каквото трябва. Тук се събираме пред кметството... Понеделник, петък, сряда си взимаме хляб... Орсоя - свлачището мина, но не се знае как ще бъде, мърда, никой не знае какво е... Гледам, че се появяват пукнатини, дупки по покрива... И тировете помагат, детонация, сътресение, колко пъти сме ги замазвали... Беше хубаво селото, но не е лошо, то ми е родно село. Няма кой да работи... Оправяме косачката, ще косим..."