Разчитат ли родните компании на по-възрастни служители?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75% от прогнозния дефицит на работна ръка. това е посочено в актуалния доклад на глобален лидер в застраховането на търговски кредити. Изследването бе оповестено в навечерието на Международния ден на възрастовото многообразие в края на септември. Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за Европейския съюз. Докога ще трябва да работят хората в пенсионна възраст у нас и разчитат ли на тях компаниите? Разговаряхме с експерта по комуникации към застрахователната компания, автор на доклада - Цвета Димитрова. 

"През 2023 година над 60% хората на възраст между 60 и 64 години у нас продължават да работят, което ни отрежда 11-то място от 27 държави-членки. В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност на трудовия пазар в Швеция - над 73% при средно 53% за ЕС. Най-ниско пък е нивото на ангажираност между 60 и 64 години в Люксембург, където работят едва 23% от хората на тази възраст. У нас е сравнително високо и нивото на работещите на възраст между 64 и 69 години, като близо 1/5 от тях продължават да се трудят."

Разчитат ли на възрастни работници и служители родните компании в условията на задълбочаваща се демографска криза? Потърсихме за коментар Haдя Bacилeвa, пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa ĸoнфeдepaция по зaeтocттa.

"Абсолютно се говори за застаряване на работещото население и вследствие на това, че има по-малко млади, които навлизат на пазара на труда. Специално за България изнесохме тези данни, че на всеки 100 излизащи влизат 61 човека, от което става ясно, че 40 души вече са дефицит. Това е не само в България, но у нас то е много по-силно изразено. В Европа с незастаряващо население има само две държави и това са Ирландия, и Турция. Всички останали са със застаряващо население и тези държави много отдавна са взели мерки, след като са се насочили към засилен внос на работници от трети страни."

"Компютърната специалност е много интересна и може би има някаква перспектива, но да не забравяме, че от две-три години тя е в сравнителен спад в България, дори и последното проучване, което направихме за нагласите на работодателите показва 19%, а за сравнение при предишното проучване 24% от работодателите са казали, че ще назначават ИТ специалисти. Това означава, че в този сектор намалява търсенето на хора. Чисто регионално има специфики, да не говорим, че има и различна наличност на възрастни хора по региони и те имат различна готовност за това какво могат да работят." - допълни още Haдя Bacилeвa, пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa ĸoнфeдepaция по зaeтocттa.

Потърсихме работодатели от Северозападна България. Разговаряхме с Диана Върганова, бивш управител на дружество за електронни изделия във Враца, която има дългогодишен опит в подбора и назначаването на кадри за това производство.

"В нашата фирма работеха доста хора, които са на пенсионна възраст и общо взето те вършеха основната дейност, защото те са доста по-отговорни от младите хора. Аз отдавна защитавам тази теза, че хората, които са на пенсионна възраст трябва да им се даде този шанс, защото те наистина могат, за разлика от младите, които искат пари, но не могат."

Продължава сагата с минималната работна заплата, като през последните дни в ожесточен спор влязоха синдикати, работодатели и управляващи. Как евентуалното повишение на най-малкото трудово възнаграждение у нас от началото на следващата година ще се отрази върху дейността на предприемачите? 

"Аз просто се чудя как може тия хора да са толкова недалновидни. Ясно е, че много от инвеститорите дойдоха в България именно заради сравнително ниската ставка. За какво да стоят в момента в България? ... Знаете ли колко производства отидоха в съседни държави, например в Сърбия нищо, че не са в Европейския съюз. Тия хора поддържат някакво ниво на образованието, каквото беше някога и в България." - уточни Диана Върганова, бивш управител на дружество за електронни изделия във Враца.

"Най-вече за това, че се подценяват и им е ниско възнаграждението. За да се подготвят добре, един работодател, взимайки го на работа може да прецени къде куцат нещата и да започне да го обучава. Защо, отивайки в чужбина българите работят? ... Според мен един работник може да се реализира и със средно образование, стига да има умения ... Младите са свикнали на много пари и не са като нас. Има професии, които изчезват вече, например стругари, заварчици. Строители има, но и те май са без професия, те са обикновени хора, които няма къде да работят и работят в строителството."