Село Куделин- най-северната точка на България

Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното българско минало. През последните десетилетия на XIII в., когато българската държава преживява една от най-тежките кризи в своята история, в тогавашния български Северозапад се появяват братята боляри Дърман и Куделин, които създадават българско по население местно "княжество", просъществувало около три десетилетия. Братята са потомци на дошлите по тези места през 1241 г. кумани. Бягайки от татарската инвазия, големи маси кумани напускат днешните украински степи и търсят закрила  отвъд Дунав.

Младите хора ги няма и животът в селото много се промени, разказва кметът, Момчил Иванов. През 2011 година при преброяването в Куделин са живеели общо 385 души. Днес в селото са останали около стотина от тях. 

През посрледните години интересът към селото се засили благодаение на веломаршрута Дунав Ултра. С общо разстояние от 740 км, Дунав Ултра е най-дългият туристически веломаршрут в България. Той свързва най-северозападното населено място на страната село Куделин с най-североизточното населено място село Дуранкулак на Черно море. 

Навремето в Куделин имаше един социален дом, може би един от най-големите в страната с капацитет около 200 души, който в момента не работи. На негово място има изградени защитени жилища. В нашето село са две на брой. Условията на живот са много добри, домуващите са по двама в стая. В тези жилища работят около 30 човека от селото. Оказва се, че те са най-големият работодател в Куделин. 

Избрах да живея в Куделин и не съжалявам. Това казва Десислава Милкова, която е имала възможност също да се премести в града, но е останала, защото смята, че всеки сам гради живота си, а животът на село също не е за пренебрегване. Освен негативите, той има и своите положителни страни:

В селото има само един магазин за хранителни стоки. Той е по съвместителство и кръчма, и кафене, и място за срещи и обмен на информация. Интериорът на магазина ни пренася в друга епоха- овехтелите тезгях и рафтове, старата печка на дърва, както и продавачката, която отдавна е минала пенсионната възраст навяват тъга. "Тези в София, които определят съдбата ни изобщо не знаят как се живее по селата", казва тя.

"Трябва да ги задължат да дойдат да живеят тук, за да видят как живеят хората и как с последните стотинки си купуват хляба. Тук е пълна безработица. Аз съм на 78 години и работя, защото няма накъде. Магазинът е за стоки от първа необходимост. Работя от сутрин до вечер. Издръжката на един такъв магазин в малко село е много трудна... Селото е много хуабво, но безработицата погуби хората в трудоспособна възраст, накара ги да отидат къде ли не. .."

 Целите интервюта и подробности по темата - в звуковия файл.