Ще продължи ли бизнесът да залага на чуждестранни работници?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Разрешителните, издавани от Агенцията по заетостта за работници от чужбина, растат ежегодно. Тази година се очаква те да са 40 000. Това съобщи преди дни Николай Николов, член на Българска асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта. Има няколко основни направления, от които идват чуждестранните работници, в зависимост от индустрията, която ги наема. Едната посока са бившите съветски и централно-азиатски републики, като сред причините техни граждани да идват да работят у нас освен ниските доходи там е и липсата на езикова бариера. Друга дестинация са Непал, Индия и Шри Ланка, обясни той. Държавата създава регистър на неактивните на пазара на труда. В началото на туристическия сезон търсещите персонал и назначаващите служители са основно в туризма, хотелиерския и ресторантьорския бранш. 

"Като цяло прогнозата се осъществи като резултат. Тя се сумира от различни браншове. Имаше компании, които съкращаваха персонал, но имаше и такива, които назначаваха. Логично в началото на туристическия сезон в България, тези, които търсят персонал и назначават служители, са съсредоточени в ресторантьорския и хотелиерския бранш в туризма и те изпитват сериозен недостиг. Имаше и такива фирми в областта на ИТ, аутсорсинг индустрията, които намалиха своя персонал или пък не назначиха нови служители. бизнесът се научи да планира и това търсене е очакване в началото на всеки сезон."

Според Николай Николов, влизането в еврозоната ще е допълнителна причина повече хора да изискват от работодателите си по-високи възнаграждения. Културата на бонуси и придобивки е добре развита у нас, но това е първото перо, което би отпаднало в случай на криза, подчерта той и изказа очаквания още поне 10-15 години да са нужни, за да достигнем стандарт на живот, близък до средноевропейския. 

Потърсихме представители на бизнеса в Северозападна България. Елеонора Негулова е председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес и е собственик на на производствен цех в Криводол:

"Не виждам нищо тревожно в това, че ще назначаваме чуждестранни работници, а по-скоро тревожното е в това, че нямаме някаква идея как да точно да го правим и не е планирано, а е по-скоро хаотично индивидуално усилие на отделни работодатели. Според мен е много важно да се направи една национална програма, която да покани хора в работоспособна възраст от българската диаспора, особено от тези райони на Украйна, където има голяма българска общност и има хора, които биха дошли да работят. Не само от там, имаме хора от западните покрайнини, от Банат, Македония, Албания, имаме страшно голям резерв, който обаче не осмислен и това може да се осмисли и като една от мерките за решаване на проблема с демографската криза у нас."

Предприемачи от Видин и региона също се оплакват от липса на работна ръка и вече залагат на чуждестранни кадри. Ресторантьорският бранш е един от отраслите, където чужденците могат да се реализират. Икбонжон или Джони е на 29 години от Узбекистан и работи като сервитьор в известен ресторант в крайдунавския парк във Видин. Той говори сравнително добре български език, но си помага и с думи на руски.

"Казвам се Джони, а на узбекистански Икбонжон. Вече съм тук от 8-9 месеца и се чувствам много добре. Харесвам града, много е спокоен, хубав е. За мен има две основни разлики между живота в България и Узбекистан. Първата е парите и втората е религията. При нас религията е мюсюлманска. Преди две-три години аз работех в Русия и говорих с мой приятел, който ми каза, че работи в България, във Варна. Поинтересувах се и попитах как мога да отида там. Свързах се чрез една агенция, събрах документите, платих си за визата, чаках около 8 месеца и от началото на ноември 2024 година аз съм тук.