Село Праужда- място, забулено в мистика и тайни

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В рубриката "Добро утро кмете" днес ще посетим белоградчишкото село Праужда. То се намира в Западния Предбалкан, на около 7 км от Белоградчик. Разположено е в северната част на планинския рид Ведерник. От околностите на село Праужда започват на изток Белоградчишките скали.

Това е живописно място, където историята извира като непресъхващ извор. В миналото са били три села със сходни имена - Праужда, Проюжда и Прехужда. 

Според кметския наместник Савина Спасова, днес Праужда е малко село със затихващи функции и застаряващо население. А приоритетите на Община Белоградчик не са насочени към точно такъв тип населени места, допълни тя и обясни, че в селото липсват младите хора, липсват и проекти за подобряване на инфраструктурата му.

"С какво да се похвалим, като всички останали тук са на възраст над 80 години. Магазини няма. Пазаруваш, носиш лекарства. Просто селата ни замират. В селото живеят около 20 души. Всички са пенсионери. Както казах, лекарствата купувам аз. На лекар ходят в Белоградчик. Веднъж месечно идва лекар да ги преглежда безплатно. Инициативата е на видинската Фондация "Подкрепа за реализация". И така 4 години. Това единствено, дето се прави за хората, иначе- нищо. То селата просто замират... Автобус имаме два пъти в седмицата. Незаконен дърводобив в района няма. Няма и кражби в селото... При нас няма вече къщи за купуване. Всичко се изкупи преди няколко години, когато нашумя рекламата за Белоградчик... В селото вече никой не гледа домашни животни, най-много да има по някоя кокошка. Тези времена отминаха безвъзвратно. А навремето тук е имало стопански двор и са се гледали много животни- стада от овце и кози. Животни е имало също във всяко домакинство. Сега вече, не. Но преди и селото е било с 600-700 жители... Училището в селото е събирало децата и от околните села- Чифлици, Пролазница, Извос, Дъбравка, Крачимир. Сега сградата пустее и се руши. Навремето я купиха и така я оставиха да пропадне...Ако все пак бъдат намерени някакви средства за селото, първо бих ремонтирала пътя, защото е в безобразно състояние..." 

В селото няма читалище, няма пенсионерски клуб и понеже няма магазин или кръчма- няма и обособено място, където тези възрастни хора да се събират. Има само един навес в двора на църквата, където се събират при по-важни събития, например при празничния курбан за Праужда. 

На 21 юни в Праужда бе проведен първият международен фестивал "Слънчева Праужда", известен още и като Фестивал на изгряващото слънце. Мистика, легенди и тайни се крият тук, разказа историкът Емил Цанков, чиито корени са от селото. Името е свързано с пътя на слънцето. Това е свещено място с хилядолетна история, която ни връща, назад във времето. Множеството пещери в района, все още крият поверените им тайни. Древният праисторически часовник, разположен над селото и до днес безупречно отмерва времето. Каменната сакрална плочка с десетки символи, аналогични на тези от Градешница, Караново и Тартария, хвърля светлина върху древните писмености и знания в различни области на науката, допълни още Цанков. 

Едва ли е случайно, че точно тук е центъра на малката Света гора на Видинското царство. Многобройните оброчни кръстовесвидетелстват за силата на вярата по тези земи през Възраждането. Църквата "Възнесение Христово" е безспорен скъпоценен камък сред всичките съкровища на Праужда.