Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България ще разпредели 5 млрд. лв. за подкрепа на енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия в периода 2026-2032 година. Тези домакинства се очаква да бъдат засегнати от въвеждането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ 2) на ниво Европейски съюз. Новата схема за търговия с емисии ще постави цена върху емисиите на парникови газове от използваните в сградите, сухопътния транспорт и микропредприятията изкопаеми горива. Очаква се това да доведе до умерено покачване на цените на бензина, дизела, газта, транспортните услуги и др. За тази цел всяка държава членка следва да разработи Социален план за климата, в който да опише какви мерки и инвестиции планира да предприеме в защита най-уязвимите. 

Преди дни на пресконференция бе представена съвместната позиция на 15 водещи граждански, екологични и потребителски организации по проекта на българския Социален план за климата, чието обществено обсъждане приключи на 20 юли. Разговаряхме с Райна Попова, координатор на програма "Климат и енергия" към WWF България: 

"Социалният план за климата е първата програма, която обединява социални и климатични цели и ние от WWF България виждаме това като една стъпка в правилната посока. Всички сигурно сте чували за стремежите на Европейския съюз да стане климатично неутрален и енергийно независим до 2050 година. Това отново е една амбициозна цел, която ние подкрепяме, но тя трябва да се случи по справедлив начин, така че никой да не изостане по трасето. Всъщност хората, които са от уязвимите групи реално са най- застрашени, поради редица фактори да пострадат от този зелен преход, защото просто възможностите им са ограничени." 

"За първи път имаме програма, която се фокусира върху уязвимите групи, които са енергийно бедни и транспортно бедни хора. Има мерки, които покриват еднофамилни жилищни сгради, което е абсолютен прецедент и до момента не сме имали програма, която да засяга еднофамилните сгради, а винаги фокусът е бил върху многофамилните. Имаме мярка, която въвежда ваучерна система и тя е също прецедент, защото до момента никога не сме давали подобна свобода в ръцете на крайния потребител. Към момента тя се фокусира само към подмяната на печки за готвене, но дори така, имайки възможността потребителят само чрез ваучер, без общините да са оператори на целия процес, считаме, че това е изключително положителна стъпка. По отношение на недостатъците при многофамилните сгради има заделени средства за саниране, но тук говорим за 100% грантове, които до голяма степен могат да засегнат и хора, които реално не са част от уязвимите групи" - обясни още Райна Попова, координатор на програма "Климат и енергия" към WWF България:

"Не, не никога. Според мен трябва да има нормални заплати и пенсии и всеки да си плаща нормално сметките. Аз се отоплявам на климатик, на ток и съм доволна. Много хора се възползваха от програмите на общината за климатиците, но аз не съм. Хубаво е, защото ето и сега за лятото с климатик е много по-добре... Ползвам енергийни помощи. Опитах се да кандидатствам по програмата, но апартаментът вече не е на мое име и не успях. Дъщеря ми постави един климатик и съм доволна" - коментираха видинчани.

Освен понятието "енергийна бедност" в Социалния план за климата е включен и термина "транспортна бедност". Потърсихме Даниел Попов от Екологично сдружение "За Земята", автор на позицията за транспортната бедност в Социалният план за климата. 

"Преди три години колеги от Централна Европа се свързаха с нас да направим моментна снимка на транспортна бедност в няколко държави. Има няколко много съществени фактора, като единият от тях е човек наистина да няма пари за транспорт, това е, което и в България разбираме като транспортна бедност. Вторият фактор е да нямат достъп до качествен транспорт и това е фактор, който все повече се развива в селски и отдалечени райони. Това е и една от основните причини за обезлюдяването на регионите в крайна сметка през последните 20-30 години." 

"Сроковете са самият план да бъде одобрен в края на годината и фондът да влезе в сила от 1 януари на следващата година. Когато вече тръгне фондът, съгласно управленската структура, която бъде избрана, тя още не е решена. След това ще се разработят схемите в един максимален шестмесечен период, ще се одобрят правилата и след това тези неща ще слязат надолу към общините за кандидатстване. Надяваме се вече към края на следващата година тази система да работи" - поясни Даниел Попов от Екологично сдружение "За Земята".