Александър Михайлов: Летаргично общество сме, което е загубило протестната си енергия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Александър Михайлов в ''Посоките на делника'', 18 септември 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента. 

Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани. 

59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от Възраждане и Величие. 

Очертава ли се покачване на градуса на напрежение в следващите месеци? 

Политическото статукво дискутираме с анализатора и автор в платформата "Wealth Bulgaria" Александър Михайлов.

Радио ВИДИН: Случващото се в Сърбия, Непал, Великобритания, убийството на Чарли Кърк: всичко това отваря големи въпроси, които трябва да адресираме. Възможна ли е подобна ескалация на настроенията в България и колко опасен е този изострен сблъсък между ляво и дясно, който се наблюдава в САЩ?

"При нас не толкова, ние сме доста летаргично общество. Като че ли сме си изгубили протестната енергия, която имаше през 2013 или дори през 2020 година. В момента просто изобщо не виждам някаква особена енергия за по-масови протести, пък още по-малко и за размирици и екшъни, стигащи до кръвопролития. Сърбите продължават да протестират. В Непал младежта успя да свали правителството и да избере премиер по Discord, само защото правителството реши, че е добра идея да им спре социалните мрежи, където критикуват корупцията на властта. У нас не очаквам никакви подобни ексцесии. Покушението срещу Чарли Кърк е абсолютно абсурдно, недопустима проява на политическо насилие. Каквото и да сте мислили за неговите възгледи, това е все едно някой днес да застреля някой виден консервативен български говорител или политик от рода на Кузман Илиев или Кристиян Шкварек. Ние не сме стигнали дотам. Надявам се и да не стигаме. Но пък си и представете, че както пътувате с градския транспорт късно вечер, в автобус, може във вас да се вреже кола с 200 км... това пък тук се случва. Колкото и да говорим за стрелби в училищата в Щатите, вчера пък е арестуван ученик за стрелба с пистолет в Хасково. Дали пък няма да ми се окажат грешни прогнозите, че до такива ексцесии може да се стигне и в нас?"

Радио ВИДИН: По-големият въпрос е, защо е това крайно противопоставяне днес между хората с леви и десни възгледи? Особено в САЩ всичко около Доналд Тръмп е на ръба на агресията обикновено.

"Мислим си, че махалото е махнало в Западния свят, примерно в страни като Щатите, Великобритания и Германия. Махалото се е наклонило твърде много в една посока, посока ляволиберализъм, докато в последните десетина години виждаме десния отговор в някаква степен, отчасти с избора на Тръмп, който може би не е най-добрия президент, но той е най-силното лице, което републиканците можеха да изкарат тогава. Той сам разруши вътрешния процес на Републиканската партия, въпреки нея той стана техен кандидат и президент. Напомням, че през 90те Доналд Тръмп е бил демократ. Просто виждаме някакъв логичен отговор на прекомерното завиване в посока ляволиберализъм, но махалото никога не се задържа в центъра... наклонило се е в дясно. След едно накланяне в една посока, следва пък накланяне и в друга посока. Дали убиецът на Чарли Кърк с крайнодесни убеждения, както твърдят някои анализатори, или с крайно леви... това предстои да се установи, все още не е известено, каквото и да твърди едната или другата страна. Предполагам, че ще се разбере и защо, какъв е бил мотивът. Мисля, че няма да се върнем и да застанем лесно в центъра. Въпреки че поне в природата физическите махала след много люшкания се стабилизират. В математиката и в политиката това не е задължително да стане. Може да има дълги лашкания едно след друго от крайност в крайност и поляризацията да продължава, да се задълбочава разделението на обществото по линии. В едно общество да продължава да се образува една страхотна пропаст. Това би било така в САЩ или във Великобритания, но тук не е така. По-голямата част от населението е около центъра. Малцина сред нас са крайни, в която и да е посока. България не е страна на крайности".

Радио ВИДИН: Казахте, че ние се отличаваме с това, че нямаме протестна енергия. Десните партии, доколкото наистина са такива, се заиграват с обществените нагласи и чрез спекулации за бъдещи големи протести. Какво трябва да се случи, за да излезе по улиците отново народът? Аз тези предпоставки към момента не ги виждам.

"И аз не ги виждам. Аз отидох на протест пред сградата на МВР против това, което считам за абсолютно беззаконие и полицейщина в силовите структури. Органът е импотентен, това са мои думи. Нямаме доверие в правораздавателните структури в страната. Задържат си когото си искат, за колкото си искат, за каквото си искат. Разхождат се техни служители пияни нощем, върлуват, търсят си боя, намират си го, а после задържат тези, които са имали нещастието да се разминат с тях в пияното им състояние. Това би трябвало да е позор за всяка една западна цивилизована полицейска служба, а съответният би бил уволнен на следващия ден. Тук си го прикриват с чадър от самия връх, от министър. Не знам какво трябва да се случи наистина в България, някаква страхотна изцепка, за да излезем всички на улицата масово и да сваляме правителства, както се опитват да направят в Сърбия и както направиха успешно в Непал. Това предполагам, че тогава вече ще бъде свързано и с кръвопролития и размирици, а се надявам никой не иска да вижда кръв по улиците. Надявам се да не стига дотам. Надявам се и ние да бъдем по-разумни, по-обрани в недоволството си дори. Колкото и да сме недоволни от една власт, загинали цивилни по улиците е нещо, от което никой няма интерес. Едни такива събития биха могли да бъдат катализатор за допълнително нажежаване на обстановката, за сваляне на правителството".

Радио ВИДИН: Понеже съм историк, нали, мисля доста често, правя исторически сравнения и съпоставки, така че не е грешно да се каже, че и днес в България полицията продължава да бъде дългата ръка на властта.

"Да, полицията е дългата ръка на властта. Но обаче ако и властта е корумпирана и компрометирана? Тогава и полицията е същата. Какво е това? Полицията е ръката на един репресивен орган, ако правителството няма легитимност и доверието на народа".

Радио ВИДИН: Как този дългогодишен проблем в тази структура може да бъде решен? В Грузия осъществиха голяма, сложна и непопулярна реформа. На родна почва това не мисля, че може да се случи.

"В Грузия какво направиха? Абсолютна и буквална, пълна чистка на цялата полиция. Замяна с нови хора. Предполагам, че нещо толкова радикално е необходимо и тук, ако искаме да имаме работеща полиция, която да се ползва с доверието на обществото. Просто всички, които в момента са в пагони и фуражки, трябва да бъдат подменени с нови и свежи хора, които да не са просто бабаити с палки, а реално да познават закона достатъчно, че да могат да го прилагат на улицата, да се ползват с доверието на обществото. Това в момента просто не го виждам. Единственият начин да се стигне дотам вярвам е с пълна чистка, точно както направиха грузинците".

Радио ВИДИН: Как оценявате работата на кабинета Желязков?

"Лута се, чуди се накъде да поеме. Няма някаква ясна идея. Поне забелязвам някаква адекватна реакция може би на руски провокации. Не се поддават и реагират адекватно, като изключим, че някои от дроновете, които попадат на български плажове, е можело да бъдат изследвани преди да бъдат взривени. Но това е и въпрос на безопасност, така че не смея там да критикувам твърде много. Като цяло аз не виждам идеята и пътя в правителството. След като влезем в Еврозоната не знам каква цел ще се преследва".

Радио ВИДИН: Това е проблем изобщо на политическата класа. Ако не е правителството Желязков, ще бъде подобно - с различна краска, но и следващото няма да има грандиозна цел.

"Аз поне по върховете не виждам някакви особени размествания. Предполагам, че ГЕРБ, ППДБ и Възраждане ще запазят приблизително същите съотношения. ГЕРБ отново ще е на първо място, Възраждане и ППДБ може при някаква много радикална промяна да си разменят второто и третото място, но пък разлики от 1-2 % могат да вкарат или изкарат политически партии на дъното от парламента или да вкарат там нови. Съществена промяна не виждам. До голяма степен се очаква същият състав на един евентуален следващ парламент, ако скоро има отново избори".

Радио ВИДИН: Допускате да не разгледате хипотезата, че в част от обществото е вградено да очаква следващ Месия. Струва ми се, че част от българите виждат подобен в лицето на настоящия ни президент. Ще скочи ли той на политическата сцена?

"Той и да скочи, просто ще повтори примера на предишни такива експерименти. Сещаме се за Георги Първанов, също предишен президент. Той създаде АБВ, което отцепи гласове от БСП. Дълго време не успя да намери място дори в парламента, докато БСП не успя отново да обедини всичките леви сили. Въпреки това, БСП през последните години се смалява. Помните ли какво беше БСП, когато Радев беше за първи път издигнат? Бяха втора политическа сила. При следващи избори с процент по-малко е възможно да не влязат в парламента. Партии като Величие и Възраждане обраха този сегмент от вота, който е русофилски и соц носталгично настроен. БСП вече няма какво да предложат, което тези други партии не предлагат, може би дори поднасяйки го по-добре на съответния електорат. В един потенциален бъдещ проект на Радев не виждам някакъв шок и изненада. Даже бих казал, че ППДБ е политически проект точно на Радев. ПП израсна от негово служебно правителство до първа политическа сила, впоследствие се сви. Заедно с ДБ в момента образуват втора или трета политическа сила. Просто не очаквам, че Радев ще впечатли с нещо особено".

Радио ВИДИН: Друга тема, която ще става все по-актуална, са президентските избори. Обикновено Десницата прави едни грандиозни опити да намери убедителната фигура. Сега е организиран т.нар. Форум за демократично действие, търсещ правилния десен човек. Когато теглим чертата, това ми се струват такива романтични настроения, останали от СДС и ОДС.

"Придържат и те към носталгията, да. Аз веднага мога да кажа кой е най-печелившият кандидат с най-висок потенциал, който Дясното, ако можем така да го наречем това в страната, би издигнало: това е бившият отбранителен министър Тодор Тагарев. Той мисля, че би бил най-популярен и най-подходящ, той може да е обединител на тези среди. Аз дори бих казал, че му симпатизирам и може би бих гласувал за него при евентуални избори, но да не се ангажирам отсега. Румен Радев няма право на трети мандат. Не знам БСП кого би издигнала на негово място. Да припомним, че ГЕРБ два пъти правят грешката да си мислят, че когото и да издигнат за президент, ще спечели. Първият път с Цачева, вторият път с Анастас Герджиков. И двамата бяха победени от Радев на балотаж. Въпросът е, този път кого ще издигнат ГЕРБ? Дали би спечелил евентуален балотаж? Почти съм сигурен, че следващите президентски избори няма да бъдат спечелени на първи тур".

Радио ВИДИН: Тази тема отваря и друга: за състоянието на дясното пространство. Дели се на народняшка част, представена от ГЕРБ, както и на по-либерално крило, чиито изразител са формациите на ПП и ДБ. Защо е това свободно падане на дясното от края на 90-те?

"В България никой няма идея какво е това дясно. Дясно ли е Симеон Дянков да предложи като мярка против дефицита в бюджета, което е проблем на правителственото харчене, да предложи ДДС на 22%? Ужким Дянков е десен... това означава, че всичко, което плащате, ще поскъпне с 2 %, за да можем да покрием растящите държавни харчове. Дясно би било да търсим как държавата да харчи по-малко пари, по-ефективно и да събира по-малко данъци, да остава повече средства в реалната икономика. В България като че ли много рядко има политически сили, които наистина отговарят на определението дясно".

Радио ВИДИН: Почти не съм сигурен, че ги има. Ако съществуват, вероятно са малки организации, които трудно ще си пробият път към върха.

"Става въпрос за организации като Консервативното обединение на десницата и Синя България, които на последните избори не успяха заедно да съберат 4%, а се явява поотделно. Няма като че ли достатъчно електорална подкрепа. Не е българското общество достатъчно дясно. Аз дори ГЕРБ бих ги определил като центристи. ПП-ДБ са вляво на центъра. Няма като че ли такъв електорат. ГЕРБ и ППДБ събират почти 50% от електората общо".

Радио ВИДИН: Според Вас обществото не е дясно, така ли? Може би сме в центъра. Възможно е и да сме си леви...

"Може и да сме си леви, понеже носталгията към социализма остава силна, остава голям електорален сегмент, който е и парламентарно представен. Просто не виждам подкрепата за една дясна сила в обществото".

Радио ВИДИН: За кратко време опозицията излезе с пет вота на недоверие. Побългарихме като че ли и тази процедура.

"Въобще парламентаризмът в България смятам, че се превръща в един цирк. Представете си, че парламентът е един законодателен орган, чиято основна функция е да създава и да изменя закони. Вотовете на доверие, ако нямат гарантирано 121 депутати, които да ги подкрепят, че да свалят правителството, то те са една загуба на време, спиране на процеса на работа на парламента, ако допуснем, че Народното събрание има наистина важна и полезна работа да върши като създава и променя закони. Парламентът се е превърнал в цирк, наблюдават се маймунски сили в него от определени политически сили. Това ли е парламент?"

Радио ВИДИН: Съвсем с право отбелязахте, че нашите политически сили нямат приоритети, не знаят какви цели да преследват, следователно не знаят как да подобрят ежедневието на обществото. Какво обаче според Вас трябва да предлага една партия, за да можем да я наречем качествена, за да бъде тя в услуга на страната си?

"Това, което ще кажа, са моите лични политически пристрастия. Намаляване на правителственото харчене, оставяне на повече пари в икономиката, дерегулация, повече лична и пазарна свобода, но това са просто моите политически пристрастия. Това са моите идеи за това как да подобрим живота в страната".

Радио ВИДИН: Без значение дали Вашите пристрастия са правилни или не, бих могъл да кажа, че повече свобода за индивида, както разбираш вижданията Ви, това ще е неудобно за политическата класа.

"Ние само се чудим какво да забраним... пет години затвор за притежание на райски газ, примерно. Това на мен с какво ми помага? Това дали ще спре следващият, който може дори да не е употребил нищо, но ще се вреже с 200 км в пешеходци? Спомняте си, че в София имахме случай, в който група младежи се качиха на изоставен трамвай, тоест трамвай в движение, оставен от водача, който отишъл да си вземе кафе. Това се случва, качват се група младежи и решават да го подкарат, да го забият в подлез и няколко коли. И ние ли вървим към анархия, подобна на Щатите? Изглежда тези анархични наклонности не са насочени към политическа посока, а се избиват в подобни такива прояви, докато междувременно държавата се опитва да налага контрол и власт чрез някакви мерки, които не разбирам в чия услуга са и на кого помагат. Какво ми пречи на мен, че някой диша райски газ? Пречат ми последствията от неговите действия, но не самия акт. Това, че някой ще бъде осъден на пет години за притежанието му, по какъв начин ми помага? Камери за следене на средна скорост по магистралите, но в един ден са засечени над хиляда нарушители. Да, но почти никой от тях няма да бъде глобен, включително и чуждестранни граждани. За какво е това упражнение? Какво правим? С каква цел?"

Радио ВИДИН: Споменавате анархия, но нашето общество не реагира на липсата на съдебната система, на водните кризи, на войната по пътища, на демографската криза. Ние не търсим отговорност за нищо.

"Свикнали сме никой да не е отговорен, това също ни е характерна черта като общество".