Преходът към еврото: съветите на експерти

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 23 септември 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Как през следващите месеци ще се справим с процеса на преминаване от българския лев към еврото? Отговор дадоха представители на различни държавни институции и неправителствения сектор по време на информационни срещи във Враца и Монтана. Целта на инициативата е експерти да отговорят на всички въпроси и притеснения на българите и бизнеса по места. 

Модератор на срещата във Враца бе Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет:

"Това събитие не е кампания за убеждаване или разубеждаване, а да отговори на всички конкретни детайли, които бизнесът има по отношение на това, какво трябва да направи през следващите месеци, всички въпроси на работещите хора, всички въпроси на гражданските организации, за да може максимално плавно да мине този процес..."

Богомил Николов, заместник-председател на Икономическия и социален съвет и изпълнителен директор на „Активни потребители“, даде конкретни практични съвети за гражданите и бизнеса. Той препоръча да не се обменят пари преди 1 януари, да не се плаща с левове след 1 януари и да не се подписват никакви документи заради еврото:

"По първият съвет логиката е много проста. В момента пари може да смените в обменни бюра или търговски банки. И в двата случая ще загубите от курсовата разлика или от комисионни. След 1 януари в продължение на 6 месеца може да сменяме парите по фиксинга 1,95583 - в БНБ (завинаги), търговските банки, където гарантирано ще е без право на комисионна и на каквито и да е отклонения от централния курс, както и в "Български пощи" в по-малките населени места. Там и тогава ще е най-изгодно. Друго много важно: не обменяйте пари извън тези места. Няма никакво съмнение, че ще тръгнат най-различни измамници, които ще агитират хората да им сменят парите вкъщи уж за удобство. В никакъв случай не откликвайте на подобни предложения, защото вероятността да попаднете на измама е огромна. По втория ми съвет - ще има един месец след 1 януари, в който ще бъде възможно да се плаща и в лева, и в евро. Съветваме потребителите на 1 януари всички левчета, които са ви останали, не ги харчете в магазина, а ги обменете в банката. Защото влизаме в елементарна рискова ситуация - отиваме на 2 януари в баничарницата, изваждаме 20 лева и си купуваме баничка, която струва 1,53 евро. Търговецът трябва да сметне рестото и да ви върне задължително сумата в евро. Той трябва да го направи много бързо. Възможни са както грешки, така и злонамерени действия. За да намалим риска, е най-добре да плащаме директно в евро. Тогава ще има една калкулация по-малко, която трябва да направи търговецът. Тези рискове могат да се избегнат като плащаме с банкова карта, където е възможно. Относно третия съвет - нито един валиден настоящ договор не налага подписването на какъвто и да е анекс във връзка с въвеждане на еврото. Например, имате договор с мобилен оператор или с ВиК и т.н. - нито един от тях не налага подписването на анекс заради смяната на валутата. Всяка една покана за анекс съдържа в себе си риск."

Любомир Левичаров от Асоциация на българските банки пък обясни какво трябва да направят гражданите и бизнеса в навечерието на 1 януари.

"Всички левови сметки ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани по официалния валутен курс на 1 януари 2026 година по математическия модел за закръгляване. За по-лесна обмяна съветваме потребителите да внесат своите левове в левова банкова сметка, като на 1 януари автоматично бъдат превалутирани по официалния валутен курс. По този начин преходът ще премине най-плавно и лесно. Необходимо ли е да извършвате някакви действия - откриване на нова сметка в евро, IBAN-ът ще бъде ли променен, ще продължат ли да действат банковите карти? Не е необходимо да извършвате никакви действия. Банковата сметка ще продължи да действа, IBAN-ът ще се запази, просто валутата ще е сменена. Банковите карти ще продължат да функционират. Съществува ли риск от загуба на средства? Такъв риск не съществува, защото банките още от 2022 година работят усилено по присъединяването към еврозоната и тестват системите както от техническа гледна точка, така и срещу зловредни намерения. Трябват ли ви евро банкноти и монети предварително? През месец януари и двете валути ще са официално платежно средство, но рестото си ще получавате само в евро. Заради това от 1 декември започва продажбата на стартови пакети с евро монети. Тегленето на евро от банкомати от 1 януари ще е възможно след като системите бъдат превключени, а внасянето на левове в банкомати след 1 януари ще е възможно само ако банката предоставя тази услуга. Търговците трябва да заредят с евро монети и евробанкноти преди 1 януари, за да могат да връщат ресто. За целта е необходимо търговците да се свържат с тяхната обслужваща банка, за да се запознаят с условията за предварително зареждане."

Клиентите на Националния осигурителен институт (НОИ) не е необходимо да посещават приемните на института и да подават заявления за превалутиране или да разкриват нови платежни сметки в евро в банките или другите доставчици на платежни услуги. Това каза Иван Грозданов, директор на териториално подразделение на НОИ - Враца. 

Сред основните въпроси, които си задават повечето български граждани преди въвеждането на еврото, е ще успее ли държавата да защити правата ни като потребители и да не позволи спекулативно покачване на цените. Ръководителят на Комисията за защита на потребителите Александър Колячев заяви във Враца, че в момента върви активна съвместна работа на институциите, пряко отговорни за въвеждането на еврото:

"Нашата цел е да сме близо до хората. Имаме представителства в цялата страна. Имаме много потребителски сигнали и жалби, свързани и със Закона за въвеждане на еврото в България. Ще следим за необосновано покачване на цените в синхрон с НАП, но в крайна сметка ние ще бъдем санкционният орган. Към момента разработваме с представители на търговските вериги и с други големи търговци начинът, по който те да си публикуват цените, така че да са достъпни и видими от всички граждани, за да може да се прецени дали има нарушения. Осигурили сме възможности за подаване на сигнали при съмнения за нарушения - чрез онлайн платформа, която работи 24/7, създадохме специално мобилно приложение, имаме и гореща телефонна линия."

Евгени Нанков - зам.-изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, призова да се спазва законодателството в процеса по въвеждането на еврото:

"Призоваваме бизнесът да не чака последния момент и ако някой все още не е привел системите си според изискванията на Закона, да побърза да го направи. Другата ни основна функция е да допринесем да няма необосновано повдигане на цените, поскъпване без да се основава на обективни икономически фактори. Целта е да бъдат защитени гражданите в този период на преминаване към европейската валута, да няма спекулации. Съвместно с другите институции, призвани да защитават потребители, работим заедно. Знаем, че всеки бизнес е създаден с цел печалба. Призивът ми е: "Спазвайте закона и не се изкушавайте от спекулативни и бързи печалби..."

Петър Мишев, икономически анализатор на КНСБ, акцентира върху опита на европейските страни, приели еврото преди нас.

"Информацията е за трите Прибалтийски страни и за Хърватия, която последно се присъедини към еврозоната. Прибалтийските страни имат подобно минало като България - криза по време на прехода през 90-те години, освен това в две от тези страни е имало абсолютно същата парична система, както България, а именно Валутен борд. Това са Естония и Литва. В Латвия е имало малко по-различен борд, но реално е същата идея. Има един ключов индикатор, който европейската статистика представя всяка една година - Брутен вътрешен продукт по паритет на покупателна способност - какъв е общият доход на една нация, когато се премахнат ценовите различия, за да има съпоставимост. Вижда се, че при всяка една от тези държави от момента, в който са се присъединили към еврозоната до последните данни, които са за 2024 година, че реално нарастват средните доходи. Примерно, Естония е била 65% от средното европейско ниво, когато се е присъединила през 2011 година, както е в момента България. Общата тенденция е, че навсякъде нещата се подобряват. Най-съществен ръст на средната работна заплата - повече от 200%, има в Литва, В Латвия е 122%, в Естония е 136%. В Литва от 700 евро в момента са 2233 евро. Във всяка една от тези страни се отчита реално увеличение на средната работна заплата, което означава на доходите, което е ключов аргумент защо присъединяването на България към еврозоната е важна стъпка в нашата държавна политика, за да получим предимствата, които ни дава това членство."

Кметът на община Враца Калин Каменов, като домакин на информационната среща, беше категоричен, че членството в еврозоната ще ни накара да бъдем по-продуктивни, по-работещи и по-ефективни:

"По темата се говори толкова много, че може би дори се прекалява от хора, които нямат никаква представа. Заради това е похвално, че държавата е подела инициативата да направи такава информационна кампания, за да може да отговори на въпросите на онези, които все още се страхуват от въвеждането на еврото."

"Еврото е валутата на доверието и стабилността". Това заяви министърът на електронното управление Валентин Мундров. За заместник-министъра на икономиката и индустрията Невена Лазарова членството ни в еврозоната представлява стратегическа стъпка с дългосрочни икономически ползи.

Повече - в прикачения звуков файл.