Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Снимка: Радио Видин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 10.10.2025

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В първите дни на есента екипът на Радио Видин гостува на село Вирове, което се намира на 12 км от Монтана. До него има и редовен автобусен транспорт.

Наименованието на селото идва от река Вировска, а тя пък носи името си от многото вирове, които са се образували по нея.

Селото е заселено след 1882 г. И днес по-възрастните жители на Вирове до голяма степен запазват своя нетипичен за района белоградчишки говор. В момента 380 са жителите по постоянен адрес, 410 по настоящ.

Хората, които са останали тук, уважават празниците си. Имат църква "Свети Архангел Михаил". Сградата на храма е красива, наскоро е ремонтирана и се намира в двор с много борови дървета. Храмовият празник в село Вирове е на 8 ноември, когато се чества Свети Архангел Михаил. Ще бъде направен курбан и ще се раздава на хората.

Празникът на селото е възстановен. Днес се провежда съвместно с ловната дружинка и така се прави от 2008 година.

Валентин Колов е кмет от 2007 година. Това е родното му място. Когато идва на кметското място, в селото няма интернет, административните сгради чакат за ремонт. Днес Вирове продължава да намалява като всички села в Северозападна България, казва Колов:

"Всички административни сгради ремонтирахме - църква, читалище. На църквата сменихме покрива, боядисана е. Читалището е чисто ново, кметството също. Имаме библиотекар, който работи на 4 часа. Четири-пет къщи се продадоха на хора от Монтана, харесва им спокойствието и това, че нямаме кражби, и е близо до града. Имаме всеки ден автобуси, доста транспорт имаме...До селото пътят е в добро състояние, но вътре в селото има много улици, които са за ремонт..."

Село Вирове е много живописно, тук протича река Вировска, в района растат стогодишни дъбове. 150-годишен светъл дъб се намира пред сградата на читалището.

В село Вирове с кмета на селото говорим за старата ВиК мрежа и необходимостта от подмяната ѝ:

"ВиК мрежата е от 1980 година, тръбите са стари и имаме често аварии. С пластмасови тръби са около 250-300 метра, получаваме вода от Габровница. Имаме достатъчно вода, но имаме проблем, когато се чупи техниката, която доставя вода. Как е здравеопазването ни? Всеки понеделник хората пътуват до Монтана при личен лекар. Който не може- ние му купуваме лекарства. Днес нямаме фелдшер, имаме ремонтирана медицинска служба. Търсим си фелдшер. Пожелавам на своите съселяни здраве и пак здраве и да са все така трудолюбиви!"

Пред читалището във Вирове ни очакват три жени под огромния вековен дъб. Казват, че някога тук е имало и кладенец. В селото има и оброчни кръстове, които са на определени фамилии, но днес са запуснати и не се поддържат.

Иванка Димова е от село Сладка вода, Варненско, омъжила се е по любов и вече от много години е снаха в село Вирове. От 1969 година живее тук, работила е цял живот като готвачка:

"Живея със съпруга ми тук двамата, имахме пенсионерски клуб, но се разпадна. Сега имаме празник на черквата и правим курбан. Сега кметът дава курбан, аз лично го готвя и се раздава горе в черквата. На 8 ноември. Рецептата за курбана- агнето се реже на големи парчета и месото се вари и препенва докато стане чист бульонът. И след това се слага червен пипер, лойта и паница с лук нарязан и люта чушка за аромат и вкус, и накрая подправка сминдул... Най-хубав курбанът е от шиле."

Розелина Иванова е родом от село Вирове. Цял живот е работила нелека работа, говорът ѝ е на торлашки диалект. Родена е през 1940 година:

"От моята младост си спомням, че имаше ТКЗС, много празници имаше, ходехме , работехме, 1 май, 9 септември празнувахме...Юни месец ни беше съборът, а на Рангелов ден си правехме зимен събор. Събирахме се с роднини, с приятели...Останахме сами жените, много работим ние, жените, а мъжете умират...Зависи кой какво е работил."

Лилия Младенова Иванова е родена в Безденица, омъжена е в село Вирове.

"Спомням си, че се събирахме , амкахме се с халвата, с яйцето, така беше с децата , а сега пораснаха...Сега гледам зайчета, кокошчици...Имам два парника, всичко съм насадила ...Слагам зимнина...Имаме 2 магазина и барче...Нямаме доктор и ходим при лични лекари в Монтана. Поне един път в седмицата да идва лекар...Не минава пътуваща аптека."

Днес много хора от Монтана си купуват къщи в село Вирове, които обновяват. Така селото е става още по-красиво.

80-годишната Стефка Йорданова е родена в село Вирове. Има прекрасни спомени от младостта си. Спомня си, че е имало богат културен живот. Изнасяли са театрални пиеси, имало е самодейност. Най-важното в живота на човек е здравето, добавя тя.

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Галерия

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин