Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

75% от българите не успяват да пестят, показва проучване на "Тренд"

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

Има сериозен дефицит на информация за най-подходящите модели на инвестиции и спестяване

Снимка: Радио Видин

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170 000 повече спрямо 2024 година. Основните причини са стремежът към сигурност и притеснението за бъдещето, отбелязват икономисти.  

Няма изненада, че колкото по-високи са доходите, толкова по-големи са и спестяванията.

"На база пол не се очертават значителни разлики - мъжете и жените в сравнително сходна степен спестяват. Това обаче, което оказва влияние, е възрастта на респондентите. Наблюдаваме доста по-ниско ниво на спестяване сред групата на най-младите - между 18 и 29-годишна възраст. Което може да се дължи на различни фактори - по-ниско ниво на доходи в началото на кариерния път, на традиционно по-високия оптимизъм сред по-младите, това, че за тях проблеми, свързани със здравословно състояние или с пенсиониране, изглеждат много по-далечни във времето. Спестяването с цел осигуряване на живота, т.е. "бели пари за черни дни", са основен фактор за спестяването. Не бива да се пренебрегва и финансовата култура на по-младите като фактор. Всъщност най-много спестяват хората на възраст между 40 и 60 години. След 60 години, при пенсионерите, също делът на спестяващите леко намалява. Друг фактор, който също оказва влияние, е образованието. Докато при групата на притежаващите висше образование приблизително половината от респондентите спестяват, то при хората с най-ниска образователна степен това се наблюдава само при един от 10 души. Тук това е свързано и с нивото на доходите, и с различната финансова грамотност", обясни Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд".

Инвестиционният експерт Макс Баклаян съветва, че 30 процента от доходите трябва да бъдат абсолютният минимум, който хората да спестяват. 

"Когато една нация започва да спестява, има психологическа промяна в нагласата ѝ към парите. Затова обръщаме толкова голямо внимание на спестяването. Единственият начин една нация да стане богата е да започне да спестява и да инвестира и управлява парите си, така че тези пари да заработят за самите хора, които пестят. Аз искрено вярвам, че 30% е абсолютният минимум, който едно домакинство трябва да спестява. Това е подход към живота. Когато увеличите доходите си, първо трябва да спестите и тогава да изхарчите разликата, а не първо да изхарчите и да спестите разликата."

Три са основните мотиви спестяващите в България да заделят част от доходите си, посочи икономистът Стоян Панчев:

"В първата група става въпрос за сигурност, спешни случаи, покриване на инциденти, здравеопазване - "бели пари за черни дни". Това са 64% от спестяващите. Втората цел е някаква форма на отложено потребление - за почивка и пътувания, ремонтни дейности, покупка на техника, за семейни тържества. Третата група на спестяващите, и за съжаление най-малката, това е дългосрочно инвестиране - покупка на имот, за образование, за инвестиране, за пенсиониране. Хубавата новина е, че тази група се е повишила с 3% от миналата година - до 9% от спестяващите."

Макс Баклаян посочи, че се наблюдава охлаждане на интереса към покупка на недвижими имоти за инвестиция и се очаква спад в цените на жилищата през следващата година. В същото време има ръст в покупките на инвестиционно злато. Все още в България обаче има сериозен дефицит на информация за най-правилните и подходящи за всеки отделен случаи модели на инвестиции и спестяване, допълни инвестиционният експерт.

"Традиционният инструмент, в който българинът спестява, продължават да бъдат банковите депозити. За поредна година там има ръст в процента хора, които спестяват в банкови депозити - от 84% миналата година на 90% тази година. Банковите депозити са на рекордни нива - над 100 млрд. лева са депозирани в банките. А само от 2020 година до 2025 година официалната кумулативна инфлация в България е около 40%, което на практика означава, че ако сте имали депозит в банката през 2020 година от 100 000 лева, то днес вие вече може да си позволите само 60% от това, което сте можели да си позволите през 2020 година. Т.е. вашата покупателна способност е спаднала с 40%. Това показва недостатъчната информираност в хората. Изследването на "Тренд" сочи, че под 1/5 от обществото смята, че е напълно информирано, когато взима инвестиционни решения. Хората наистина нямат нужната финансова осведоменост, за да вземат най-правилното инвестиционно решение за себе си."

Българите все още спестяват основно в банкови депозити, жилища, в злато и чуждестранната валута и няма кой да ги съветва правилно. Така обобщи второто годишно проучване в рамките на кампанията „Как спестяват българите“ Стоян Панчев:

"Имаме тези 170 000 души увеличение на спестяващите само за година. 25% от всички, това са 1,4 млн. души. Имаме 4% спад на вярващите в имотите, като инвестиция, която ни предпазва от инфлацията. Имотите са най-важният актив, когато става въпрос за българите. Има 30% скок в броя на инвестиращите в злато. Това очевидно е свързано с големия скок в цените на златото в последно време, а може би и в осъзнаване по линия на инфлацията. Грубо около 150 млн. са загубите на тези спестяващи, които са признали, че са реализирали такива загуби през последната година заради липса на познание и информация. Нужно е подобрение на финансовата грамотност. И накрая - нещата, за които се спестява: спешни случаи, "бели пари за черни дни", почивка и пътуване, здравеопазване. Три от тези четири са някаква форма на подсигуряване за бъдещето. Това си остава основната причина за голяма част от българите. Смятам, че има голям дефицит в нашата страна на посредници, на които могат да се доверят хората, които спестяват или инвестират. Данните от изследването показват, че основно питаме роднини или банкови служители. Голяма част от тях изобщо нямат нужната квалификация, за да дават подобен тип съвети. Да не говорим за това какво човек може да срещне в социалните мрежи."

Повече по темата и какво е мнението на видинчани за спестяването - в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00