Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Тома Ушев в ''Посоките на делника'', 13 ноември 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.

Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.

Представени бяха и начини, по които може да се подкрепи гражданското общество в условията на нарастваща дезинформация.

Възможно ли е обаче на родна почва демокрацията, човешките права и върховенството на правото да бъдат опазени? Само на недостатъчната отчетност на институциите и разминаването между обещания и резултати ли се дължи ерозията на доверието в управлението, която непрекъснато нараства в последните десетилетия?

Измеренията на демокрацията дискутираме с публициста Тома Ушев, автор в дясната платформа Консерваторъ.

Радио ВИДИН: Минаха почти 40 лета от '89та година. Големият въпрос е, получихме ли демокрация в пълния смисъл? Какво е нивото на демократичност в нашата страна през този вече уж изминал Преход?

"Ние не получихме естествено демокрация в истинския смисъл на думата и то настрани от философските спорове дали истинската демокрация е нещо осъществимо или не. По някои много конкретни причини обаче: например, такава причина е обществото като общество, тоест институциите, които са в това общество, изискват време да се изградят, да могат да функционират по демократичен път. Отделно пък самите институции са съставени от хора. Ако нямаме хора с демократична нагласа, което включва традиции, професии, независимост на дохода и т.н, ние няма как да имаме едно изградено демократично общество. Българският преход започва със срутването на комунистическия режим, обаче това, което се случва, създава впечатлението, че режимът по-скоро не че е бил унищожен в основите си, а е надянал нова маска. Вместо да бъдат извършени дълготрайни реформи, всяко нещо е било с непосредствена цел, замаскиране на заграбването на властта".

Радио ВИДИН: В днешни дни политиците говорят постоянно за демокрация. Да се сетим как се случват изборите у нас. Сетете се за липсата на свобода на словото, за контрола над медиите... грозната истина е, че никой няма оферта от това да има демокрация.

"Това е съвършено вярно. Тук като контра на политика трябва да идва това гражданско общество, което така и не се случи в България, което да бъде съставено от различни хора, обединени около ценности. Един голям проблем за периода на Прехода е, че ценностите бяха дефинирани изключително през призмата на тогава безспорния неолиберален модел, който има своите добри страни, но поставяйки го като безалтернативна опция - на практика тогавашните властимащи лишиха обществото от възможността да се обедини около по-фундаментални теми, които виждаме, че в днешно време избиват като актуални. Не просто избиват като актуални, но поради факта, че са били безпризорни толкова време, биват овладявани от какви ли не съмнителни субекти. Например, такава тема е семейството, религията, патриотизмът, всички неща, които днес минават в сферата на консервативното, но пък смея да твърдя, че не са просто консервативни, а общо човешки. Поради това толкова хора се опитват да увеличат влиянието им в обществото".

Радио ВИДИН: Слушах вчера вътрешният министър, който е доста противоречива личност, който каза, че България не е завладяна държава, а демокрация с проблеми. Разбира се, демокрацията по цял свят изживява труден период. Мит ли е обаче, че България е завладяна държава?

"Това, което е казал господин министър Митов е в типичния стил, който се наложи от COVID-19 насам, макар че го имаше и преди: да се казва нещо по някакъв завъртян начин, който всъщност го потвърждава отричайки го. Така леко напомня на изказванията на апаратчиците от късния социализъм. Какво означава България не е завладяна държава, а демокрация с проблеми? Това е едно и също. Ако демокрацията няма проблеми, значи държавата не е завладяна. Това е странно изказване като стилистика. Трябва да погледнем обективно към идейните критерии, които определят една демокрация. Имаме ли свобода на словото, имаме ли независим съд, имаме ли работеща пазарна икономика? Като погледнем към тези неща виждаме във всеки един от секторите има толкова големи проблеми, че независимо как ще го дефинираме, реалността е такава, каквато виждаме всичките".

Радио ВИДИН: Споменахте за това гражданско общество, което така и не се случи като че ли. Насетне има ли път такова да се реализира, как може хората да са по-обединени, да са с демократична сензитивност? Виждаме, че на други места такива общества съществуват.

"В българското общество това, което съществува като традиция, което има своите корени отпреди 1944 година, носи в себе си несъмнено демократичен дух в най-хубавия просвещенски смисъл на думата. Затова в България не можем да твърдим, че няма как да се случи демокрация у нас. По-скоро това е пожелание на враговете на свободна България. Да погледнем какво не се е случило: това, което не се случи през всичките тези години на Преход и декомунизация, която също не се случи, беше че не се възстанови приемствеността със старото, което беше неразривно свързано с недопускане на истински демократични играчи в политическите партии. Ярък пример е историята на Илия Минев, който бидейки основател на първото дружество за защита на правата на човека в България, още по времето на социализма, той е и политически затворник и дисидент, но е изолиран от политиката, от реалната власт, точно от демократичните в кавички сили. Това показва, че в самия зародиш на нашата система плурализмът никога не е бил някаква истинска ценност, колкото и да се повтаря, че е. Какво трябва да се направи в днешно време? Това е труден въпрос. Веднъж прекъсната тази нишка на приемственост с лица като Илия Минев, ние не можем да възстановим лесно тази липса. Със сигурност обществото е извървяло дълъг път за тези над 30 години, развивали са се много и различни хора, много и различни социални групи... това, което можем да потърсим обаче, е онова, което е общото, което в крайна сметка ни обединява, което е изгодно за всички. В този смисъл общото без съмнение е нещо, свързано пак с миналото, но което може да бъде актуално и днес. Видяхме в последните години опит за употреба на Българската православна църква като изпълнител на тази функция. По ред причини тя по-скоро не успява за момента да зададе някакъв общ тон на обществото. Какво може да бъде другото, което ни обединява? Връщане към идеала от Възраждането, който по доста добър начин, освен всичко друго, ни показва едно общество, което се справя и без държава или в условията на държава, която е враждебна към съществуването му. Това по странен начин, защото държавата, която сега имаме, официално е българска, но може да бъде добър пример, просто казвам, че условията са повтарящи се".

Радио ВИДИН: Ще отворя скоба, за да кажа нещо, вероятно разочароващо за всички. Фактите обаче са факти. Българската православна църква е именно пример за тази демокрация, която не се случи. Напротив. Още от същото виждаме.

"Абсолютно да. Да. БПЦ пое по един път, който я отдалечава от корените, които са още от Екзархията, борбите за независимост... и я приближава до тоталитарния строй, който я предефинира през близкото минало".

Радио ВИДИН: Говорейки си за кризата на демокрацията, трябва да осъзнаем, че това се лекува с оптимизация на процеса, не с осакатяване. Този бутафорен политически елит изгуби основния рефлекс - да управлява, което да е адекватно, качествено в името на хората. Ако създавахме по-високо качество, може би щеше да има заздравяване.

"Отговорът е много прост. Политическият елит във всяка една държава може да дойде от два източника. Първият е да бъде внесен от чужбина. Традиционно това се случва, когато една държава завладее другата и си инсталира свои кадри, които могат да имат и същата националност като поробеното население. Такъв е случаят в България след 1944 година. Такава е била и практиката на Вавилонската империя. Могат обаче да имат и съвсем различен етнически произход - това е колониалната система на европейците от XIX век. И в двата случая обаче резултатът е един и същ, че се внася кой да те управлява. Последствията от една такава ситуация са, че този, който е инсталиран да управлява, не зависи толкова пряко от народното одобрение или неодобрение, а от силата и силовите структурите посредством които да утвърждава властта си. Логичният извод от това положение е, че върховенството на закона и правото въобще не е тема на разговор. Другият сценарий да се създаде управленски елит в едно общество е самото общество да го произведе. Древните общества са имали винаги войнска прослойка, основа на държавата през вековете. Една такава прослойка, която е родена на местна почва, тя няма как да съществува без две неща. Едното е образователни структури, които да я произвеждат. Виждаме това много добре проявено в американския модел с Ivy League, в британския модел с Оксфорд и Кеймбридж... защото да се управлява държава е изкуство. Като всяко едно изкуство - трябва да бъде преподадено. Ние имаме огромна липса точно от такава институция, с моите почитания към всички български университети. Другото нещо, което е необходимо на един елит, който се е зародил на местна почва, е да има одобрението на своите сънародници. Това одобрение естествено се получава чрез балансиране на различни социални интереси, чрез върховенство на закона като един стълб, върху който може да бъде основана и трябва да бъде основана държавата. Това, което виждаме тук, е че по-скоро клоним към този сценарий, в който нашият елит може да си проследи най-далеч корените до инсталацията му от Червената армия, независимо дали сега си е сложил демократични дрехи, дали си е запазил лоялността към матушката. При всяко положение той не е роден на местна почва и има този инстинкт, който да бъде на обслужващ други сили персонал. Поради това той е много трудно пропусклив. Могат да те допуснат да станеш част от тях само ако си безусловно конформиран към тяхната партийна линия, която не е толкова идеологическа, колкото практическа. Точно заради това в момента имаме този елит, който виждаме".

Радио ВИДИН: Как усещате последната година при кабинета на Желязков? Вчера част от правителството участваше в мащабна дискусия за демокрация. Нека пък се сетим, че при дългогодишното управление на ГЕРБ чрез Борисов най-силно беше засегната тази обществено-медийна среда, потъпкани бяха правата на обикновените. Днес пък в играта отново е замесен Делян Пеевски. Стана ли по-демократично в последните 300 дни?

"Това, което се случи в последните 300 дни, по-скоро бих го определил като призрачен кабинет. Тоест кабинет, който го виждаш и уж е там, обаче на практика го няма. Може би единствената реална цел и задача е добутването до Еврозоната, което трябва да се случи на фона на все някаква политическа стабилност, за да бъде ефективно. Настрани от това, взимат се изключително произволни решения, които могат да бъдат оправдани през факта, че това е коалиционен кабинет... на практика усещането в страната не е толкова за корупция, колкото за безвластие. Това усещане за безвластие ражда алтернативни на официалната власт структури, които ги виждаме в лицето на новия коалиционен партньор - господин Пеевски".

Споделете

Споменатата от министър Митов демокрация с проблеми на практика означава завладяна държава

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Образованието и църквата би трябвало да бъдат основните наши стълбове

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин