Расте ли покупателната ни способност?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по този начин, разликите между държавите в ЕС се свиват, макар и да остават значителни. Средният нетен доход спрямо покупателната способност варира от 11 199 стандарта в Унгария до 37 781 стандарта в Люксембург. Средната стойност за ЕС е 21 245 стандарта. Според коригирания показател България е с 13 079 стандарта на покупателна способност. Така страната се изкачва в класацията и изпреварва Унгария, Словакия и Гърция. Румъния е с малко по-нисък резултат от българския. На върха в класацията се нареждат Люксембург с 50 799 евро среден нетен доход, Дания с 34 843 евро и Австрия с 33 210 евро. Въпреки подобрението при коригирания показател, България продължава да е сред най-бедните страни в ЕС. Брутният вътрешен продукт на глава от населението, изразен чрез паритетите на покупателната способност, е 66 процента от средното за ЕС според последните данни на Евростат за 2024 година. За сравнение, Гърция е на 70 процента, а Румъния на около 80 процента. Корекцията с покупателната способност отразява факта, че цените на стоките и услугите в България са по-ниски от средните за ЕС. Това означава, че макар доходите да са най-ниски в абсолютни стойности, реалната стойност на парите позволява на българите да си купят малко повече в сравнение с това, което същата сума би осигурила в страни с по-високи цени. 

Възможно ли е ниските цени да компенсират отчасти най-ниските доходи в ЕС и свидетели ли сме на поредния абсурд? Разговаряхме с икономиста от Института по пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов. 

"Това е един много прост индикатор, който взима общия домакински доход и елиминира от него ефекта на цените. Ако премахнем ценовите равнища, това ни казва всъщност колко можем да купим в обем стоки и услуги, независимо от разликите между цените в отделните държави и средния доход във всяка една от тях. Тук като цяло разликите са изключително малки и затова тези сравнения ни казват всъщност, че стандартът на живот в тези държави до голяма степен, за средните домакинства, трябва да отбележим, е общо взето много сходен. Това е вярно за една немалка част от Източна Европа, тъй като ние наскоро изпреварихме Унгария, която е на дъното в Европа по този показател, близо сме до равнището в Словакия. Това са такива неща, които ни говорят, че някакви много големи съществени разлики в стандарта на живот в тези държави на практика няма." 

Може ли да има сериозни икономически последици за страната ни и стандарта на покупателната ни способност вследствие казуса с горивата - това попитахме още икономиста Адриан Николов. 

"Винаги, когато има скъпи горива, това са лоши новини за всички потребители, защото цените на енергоносителите се пренасят директно в цялото производство, всички стоки и услуги и разбира се цените на горивата за крайното потребление, тъй като вече много домакинства зависят от ежедневния си транспорт, за да могат да се издържат. Високата несигурност около пазара на горива я видяхме буквално след първите новини около съдбата на рафинерията и свързаните с нея мрежа, складове и всичко останало."

България е не само балкански лидер по покупателна способност, но изпреварва вече и централноевропейските държави Словакия и Унгария, като Будапеща е с най-ниския показател в ЕС. 

Попитахме видинчани вярват ли на подобна статистика и по-ниски ли са цените у нас спрямо съседните ни държави:

"Мисля, че сме доста по-зле от тях. В Румъния не съм ходил скоро, но преди знам, че се купуваше от там, въпреки по-високия стандарт. Стоките им са по-евтини от при нас. Имам предвид основните неща - зеленчуци, плодове. Българинът се мъчи да стане много бързо капиталист, милионер за един-два месеца и това е и при производители, и при търговци и те няма да се спрат ... Има инфлация, но въпросът е до каква степен тя ще бъде озаптена ... Всичко е лъжа, то си пишеше във вестника, че цените тук са по-високи, отколкото в Германия и така нататък. Аз съм бил в Испания 16 години, пенсиониран съм там и е много по-евтино от тук."

"Инфлацията се вдигна, но моите виждания са, че основната причина за това са администрираните от държавата цени. Имаше много голям скок през януари, когато се увеличиха цените на комуналните услуги и след това от 1 юли отново имаше такова повишение. Само в този сектор, на комуналните услуги, повишението е над 13% кумулативно. От тази гледна точка, тъй като делът на този сектор е сравнително голям, на второ място след дела на храните в потребителската кошница, това даде много силен инфлационен тласък на инфлационните процеси."

Като цяло икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. показва, че растежът през първите три тримесечия на 2025 г. е надхвърлил очакванията. Въпреки че добрите резултати първоначално се дължаха на рязкото увеличаване на износа в очакване на увеличение на митата, икономиката на ЕС продължи да нараства през третото тримесечие. В перспектива се очаква икономическата активност да продължи да нараства с умерени темпове през прогнозния период въпреки трудната външна среда. Очаква се инфлацията в еврозоната да продължи да намалява до 2,1% през 2025 г. и да се задържи около 2% през прогнозния период. За България, растежът на БВП се очаква да бъде 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 и 2.1 за 2027 г. Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.